В една връзка чувствата не винаги са равностойни. Понякога единият партньор изглежда е по-привързан, а другият демонстрира дистанцираност и отдръпнатост.
На какво се дължат изневерите?
Причината не е, че този, който го прави, обича по-малко. Разбира се, има група хора, които просто са лоши, за тях това не означава нищо, но те просто не се нуждаят от кометар.
В нормалните връзки идва момент, когато единият го прави, не защото е по-малко загрижен за другия. Просто прави грешната крачка, без видима причина.
Всяка връзка има нужда от моменти на близост и дистанция. И това не се отнася само за романтичните. Всеки от двойката изпитва индивидуална нужда за близост или моменти на хлад.
Понякога този, който е имал необходимост от повече близост, започва да се нуждае от дистанция, както е валидно и обратното. Това не е повод за драма и истински обичащите се трябва да уважават тези нужди у другия.
Ако изискваме повече внимание и близост от човек, който в даден момент иска спокойствие, може да се почувства раздразнен, защото да приеме нашите искания за опит за обсебване.
Естествена реакция е той да се отдръпне. Това може да послужи за повод за изневяра, за да докаже на себе си, че е независим и поведението му не може да е доминирано от партньора.
Така той придобива самочувствието, че сам може да се справи с проблема си и да има собствени мисли и мечти, различни от тези на партньора. Тази изневяра се случва от страх за собствена идентичност, която може да бъде претопена в идентичността на двойката.
Прекалената дистанция може да е не по-малко вредна
Ако партньорът се нуждае от внимание, а вие не откликвате, той изневерява, не защото не ви обича, а точно обратното, но чувството, че е пренебрегнат, го кара да „кривне”.
В такива моменти човек просто търси близост и я намира на друго място.
Как трябва да се реагира? Единственото решение е разговорът между партньорите. Разговор, но откровен, за да си изясните положението и да намерите верния път. Трябва да станат ясни желанията на двамата – близост или дистанция.
Такъв разговор трябва да се провежда периодично, а не само когато се усети проблем във връзката. Разговорът е един вид превенция, за да знаете желанията на партньора и да предотвратите реакции, за които после ще съжалявате. Все пак партньорите, освен всичко друго, са и приятели и трябва да намират решенията при всички по-заплетени случаи, дори и тези, за които не им се иска да говорят много, но така биха избегнали задълбочаване на кризата и по-трудни решения, за да оправят проблема.