На брега на Йонийско море в Гърция е селцето Мирсини. В него се намира бежански център с над 300 души обитатели. Те са в безопасност в бунгалата си, но казват, че целта им е просперираща държава от Западна Европа.
Изоставеният курорт е на разположение на правителството, което има идея да изгради палаткови лагери за блокираните на територията на страната десетки хиляди мигранти. Напливът засега е намалял заради споразумението между Турция и Европейския съюз за ограничаване потока от бежанци към Гърция и задържането им на турска територия. Не се знае обаче докога ще се спазва това статукво.
В други два палаткови лагера на гръцка територия убежище са намерили над 50 000 души в очакване да получат достъп до друга страна в Европа, но за момента са блокирани във финансово нестабилната ни южна съседка. Миналия месец в Пирея имаше протести против депортирането им обратно в Турция.
Условията в лагерите не са добри, състоят се от пригодени бунгала или палатки, издигнати от военните. Около 2000 души са настанени в запустели след Олимпийските игри през 2004 година помещения, други 1300 са в помещението за пристигащи пасажери на старо летище в столицата Атина.
Местните жители недоволстват от приема на нови бежанци. Кметът на Мирсини Набил Морант е сирийски бежанец, женен за гъркиня и от 30 години споделя съдбата на хората от крайбрежния регион.
„Ние видяхме драматичното положение, в което бяха изпаднали тези бежанци – деца, които се давят в морето, изписаните тревоги на лицата им. Това не може да не те докосне“, обяснява решението на Общинския съвет да предостави бунгалата за настаняване на нуждаещите се той. „Казахме на правителството: Вижте това място, ако искате го вземете, оправете го и ги настанете там“,продължава разказа Морант.
Животът в лагера е безопасен и безгрижен – мъжете играят волейбол, децата си играят, майки простират пране, а млади жени са на плажа. Едно бебе е било родено тук и е вписано от Морант в местния регистър. Сирийците и иракчаните са прехвърлени там от пристанището в Пирея, където акостират фериботите от островите в Егейско море.
Те са пристигнали на риск в Гърция с надеждата за нов живот, но сега са блокирани там и пътят им е спрян. Не се знае и докога ще чакат.
„Трябва да тръгнем, да намерим място, на което да се установим, да работим, да учим“, споделя студентката от Дамаск Хеба Алгафер. Тя е пристигнала в претъпкана лодка с годеника си, а трафикантите са ги накарали да изхвърлят багажа си, за да освободят място за други.Двамата очакват прехвърляне в Швеция, където живее майката на мъжа. Бащата на Алгафер е останал в Сирия с учителската си професия.
Други разказват как бреговата охрана е стреляла по лодката им, за да я спука.
Кметът очаква селището да почне да се изпразва през есента, когато жените и децата, преобладаващото население на лагера, ще получат прием от страните, където ги очакват съпрузите им.
„Има някои по-възрастни граждани които ми казаха, че биха стреляли, за да се защитят, а сега същите тези хора ходят в лагера, за да носят полезни вещи за бежанците“, завършва разказа кметът