Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
„Криспър“ е биологична система за промяна на ДНК. Тази технология има потенциала да промени животът на всички и всичко на планетата. Макар че, това е дръзко изявление, много от световните генетици и биохимици са на това мнение.
„Криспър“ беше открит през 2012 от молекулярния биолог професор Дженифър Дудна, чийто екип в Калифорнийския университет изучаваше как бактериите се предпазват от вирусни инфекции.
Професор Дудна и нейният сътрудник Емануеле Шарпенте са изправени срещу най-влиятелните учени в световен мащаб. Системата, която те откриха може да се използва от биолози, за промяна на всяко едно ДНК и то по естествен начин.
„От както публикувахме нашия труд, четири години по-рано, лаборатории от целия свят заимстваха тази технология за приложение върху животни, растения, хора, спорообразуващи организми и други бактерии, особено върху организмите, които изучават.“, каза професорът.
Когато една бактерия бъде „нападната“, тя произвежда частица генетичен материал, който е идентичен с генетичната поредици на атакуващия вирус. Тази малка част, съвместно с протеина Кас9, могат да блокират ДНК-то на вируса и да го разрушат. Учените вече имат възможност да пресъздадат същия процес и внесат, изтрият или поправят ДНК. То е толкова загадъчно, че те могат да изследват милиарди химически комбинации, които представляват ДНК кодът на една клетка и в същото време да направят само една ключова промяна.
От голямо значение е и факта, че „Криспър“ е бърза и евтина система, която позволява всякакви проучвания от генно модифициране на човешки заболявания върху животни до изследване на ДНК мутации, причиняващи заболявания и начина за предпазване от тях.
Въпреки че, „Криспър“ е открита преди няколко години и процедурите с него не са все още започнали, има пациенти, които се намират в етап на планиране на провеждане на лечение с новата технология.
От биотехнологичната компания „Едитас Медисин““ в Бостан се надяват така нареченото лечение посредством „генното редактиране“ да започне да се използва през 2017, като процедура срещу рядко заболяване на ретината на окото, което причинява слепота. Тази генна мутация причинява постепенна загуба на фоточувствителни клетки в окото.
Може ли „Криспър“ да убие рака?
В момента има няколко новосформирани биотехнологични компании, които се надяват, че технологията ще бъде приета в здравните заведения. В тези компании се работи върху теорията, че „Криспър“ може да се използва за засилването на функцията на телесните Т-клетки (част от белите кръвни клетки) и по този начин имунната система да разпознава по-добре и убива раковите образования. Други потенциални теми на изследване са нарушенията в кръвта и имунната система.
Кой ще държи правата върху „Криспър“?
Като черен буреносен облак се спуска въпроса с правата върху „Криспър“. От едната страна е екипът на професор Дудна, а от другата екип от Бостън, Масачузец. Патентът върху системата е малко вероятно да предотврати академичните изследвания от използването й, но може да има голямо въздействие върху това кой ще си възвърне парите, вложени в проучванията.
Две други форми на генно редактиране вече се използват в лекарската практика. Например миналата година, технология известна като „Талинс“ е използвана да помогне на пациент болен от рак в Лондон. Лайла Ричардс имала остра форма на Левкемия и всички предишни методи за лечение се провалили, спасило я редактирането на нейните гени.
За първи път в света генно редактиране е проведено в Калифорния, включващо различни технологии. По време на изследването на около 80 пациенти с ХИВ са им премахната имунни клетки от кръвта. Учените тогава изтрили гена CCR5, благодарение на който вируса ХИВ навлиза в клетките. Лечението е базирано на рядка генна мутация, която позволява на някои хора по естествен начин да се предпазят от заболяването. Един от доброволците в това изследване е Мат Чейпъл на 52 години, който е живял с вируса ХИВ през по-голямата част от съзнателния си живот. Мат не употребявал вече от две години никакви медикаменти срещу вируса, докато не решил да се включи към генното редактиране. Компанията патентовала технологията за лечение на ХИВ, работи по случаи на пациенти със сериозни кръвни нарушения като Хемофилия и Бета-таласемия.
Най-дискутирания аспект на генното редактиране е относно опасенията, че подобно действие може да промени и зародишната линия, тоест ДНК промените направени на един човек ще бъдат предавани през поколения. На теория може и да е възможно да се правят корекции на ДНК на ембриони, които носят гена, причиняващ болестта на Хънтингтън и Муковисцидоза. Технологията може да се използва и за генни подобрения, което ще е началото на „дизайнерките“ бебета.
За сега никой от учените не предполага, че генното редактиране на човешки ембриони, ще бъде успешно, тоест ембриона ще се развие и роди. В Китай има няколко екипа, които са направили основни проучвания относно ДНК редакцията на зародиши. В Европа, пък Великобритания е първата страна, която е разрешила извършването на генно редактиране на човешки ембриони, с цел проучване на технологията. Изучаването ще се осъществи в лондонския институт „Франсис Крик“. Когато след броени месеци той отвори врати, ще се превърне и в най-голямата биомедицинска лаборатория в Европа, както и в основен център на генно редактиране.
За Етичните стандарти
Според Марси Дарновски от Центъра за генетика в Сан Франциско, проучванията за генна промяна на човешки ембриони, не могат адекватно да бъдат контролирани.
Някой от водещите учени в тази област имат притеснения относно потенциалната злоупотреба с технологията, например нейното използване за евгеника (приложна наука, целяща подобряване на човешките наследствени белези), която ще доведе до генна дискриманация.
В интервю за ВВС професор Дудна, разказва за неин кошмар, в който тя влиза в тъмна стая и вижда мъж, който стои с гръб. Когато се обръща тя осъзнава, че това Хитлер, който с нетърпение очаква да използва нейната технология. Тя добавя, че докато употребата на „Криспър“ е трудна за контролиране, е важно да се стигне до консенсус относно как трябва да се процедира. „Никога не искам да давам фалшиви обещания, но имам усещането че болестите ще бъдат излекувани, затова искаме да получим позволение, съвместно с лекари, да превърнем това в реалност“.
