Съдът на Европейския съюз реши, че ако европейските граждани нямат право на пребиваване във Великобритания, тя може да им откаже някои социални помощи.
Това са семейните надбавки и данъчният кредит във връзка с отглеждането на дете, защото те се финансират от данъци, а не от ползвателите им, и британските закони сочат, че се полагат само на хора, които имат право да пребивават в държавата и живеят там.
Европейската комисия смята, че това изискване е дискриминационно, но съдът отхвърля иска, защото тълкува, че мярката е пропорционална и цели гаранции, че обезщетенията ще се изплащат на достатъчно интегрирани в обществото лица. Съдът все пак признава, че изискването поставя неравни условия, защото британските граждани ще ги изпълняват по-лесно, но това е легитимният начин да се защитят интересите на страната-приемник.
Това решение на съда в Люксембург е добра новина за премиера Дейвид Камерън преди референдума за излизане от ЕС другата седмица. Правото на Лондон да ограничава социалните помощи на европейците във Великобритания бе основно в споразумението с евролидерите, с което той се надява вотът за оставане в пределите на съюза да надделее.
Камерън убеди 27-те страни членки, че при миграция на работна ръка в големи размери държавите ще могат да прилагат рестриктивни мерки в защита на социалните си системи.
Предупредителният предпазен механизъм, с който ще се спират социални плащания, ще се включва, когато в голям период значителна група граждани поискат да работят в определена страна от ЕС, която се опасява от претоварване на социалната си система.
В текста пише, че държавите имат възможност да отказват социални плащания на граждани, които упражняват свободата си на придвижване, само с цел да получават социално подпомагане в друга страна от съюза, но не разполагат с достатъчно средства, за да получат право на постоянно пребиваване в нея. До момента в страните от ЕС важеше правилото, че на граждани, които си търсят работа и пребивават на територията на страните от съюза, могат да се отказват социални добавки.