През първото тримесечие на тази година разходите, които работодатели имат за един свой работник са се увеличили с 8%. От НСИ отчитат и същото ръст в работната заплата. Увеличението се дължи главно на осигурителните прагове, като само от началото на 2016 година те са се покачили с 8.4%. Сред останалите фактори е и вдигането на минималната работна заплата. От началото на януари до края на март е отчетено 16% увеличение на МРЗ в сравнение със същия период през 2015.
С изнасянето на тези данни стана ясно, че България заема второто място по разходи за труд в Европейския съюз, след Румъния където увеличението от началото на тази година е достигнало до 10%. Едновременно с ръста на разходите за труд, страната ни остава и с най-ниското заплащане в Съюза. У нас средното заплащане на час е в размер на 4,80 евро, докато в останалите страни членки, то достига до 25 евро.
По данни на Евростат през последните 20 години, на база за сравнение страните от ЕС, за България са отчетени най-бързо растящи разходи за труд. На първо място, този факт, зависи главно от ниските равнища, от които започва увеличението на заплатите. Обаче след приемането ни в Европейския съюз, главна роля в увеличението на данъците и осигуровките, изигра и ръста на минималната работна заплата. Така например в периода, когато икономиката ни се развиваше с бързи темпове МРЗ се покачваше с 10% годишно, което пък довеждаше до увеличение на разходите за труд с до 20%.
Според данните за разходите за труд в отделните сектори, единствените сфери, в които работодателите не плащат по-високи разходи за труд са производството и разпространение на топлинната и електрическа енергия, както и фирмите които обработват и продават горива в газообразно състояние. Високо увеличение се наблюдава при преработващата промишленост – 11.4%. Най-високи нива са отчетени при административните дейности – 14.5%.
Относно определянето на минималната работна заплата у нас, от Европейската комисия многократно искаха да се смени начинът, по който това се извършва. От край време е приета практиката работодателите да се договарят със синдикатите, което забавя възстановяването на пазара на труда и намалява конкурентоспособността в някои области на дейност. От 2017 година се предполага, че ще влезе в сила промяна, която ще има за цел да прекрати тази практика и на нейно място да прокара нова – определяне на минималното възнаграждение на база икономическа дейност. На този етап, обаче, няма никакви сведения дали изобщо се работи по тази промяна.