Валутни курсове за 29.03.2024
Щатски долар (1 USD) 1.73451 лв
Евро (1 EUR) 1.95583 лв
Британски Паунд (1 GBP) 2.18358 лв
Швейцарски франк (1 CHF) 1.84078 лв
Начало / България / Икономика / България е на второ място по ръст на разходите за труд в ЕС

България е на второ място по ръст на разходите за труд в ЕС

През първото тримесечие на тази година разходите, които работодатели имат за един свой работник са се увеличили с 8%. От НСИ отчитат и същото ръст в работната заплата. Увеличението се дължи главно на осигурителните прагове, като само от началото на 2016 година те са се покачили с 8.4%. Сред останалите фактори е и вдигането на минималната работна заплата. От началото на януари до края на март е отчетено 16% увеличение на МРЗ в сравнение със същия период през 2015.

С изнасянето на тези данни стана ясно, че България заема второто място по разходи за труд в Европейския съюз, след Румъния където увеличението от началото на тази година е достигнало до 10%. Едновременно с ръста на разходите за труд, страната ни остава и с най-ниското заплащане в Съюза. У нас средното заплащане на час е в размер на 4,80 евро, докато в останалите страни членки, то достига до 25 евро.

По данни на Евростат през последните 20 години, на база за сравнение страните от ЕС, за България са отчетени най-бързо растящи разходи за труд. На първо място, този факт, зависи главно от ниските равнища, от които започва увеличението на заплатите. Обаче след приемането ни в Европейския съюз, главна роля в увеличението на данъците и осигуровките, изигра и ръста на минималната работна заплата. Така например в периода, когато икономиката ни се развиваше с бързи темпове МРЗ се покачваше с 10% годишно, което пък довеждаше до увеличение на разходите за труд с до 20%.

Евро
Източник: TaxRebate.org.uk

Според данните за разходите за труд в отделните сектори, единствените сфери, в които работодателите не плащат по-високи разходи за труд са производството и разпространение на топлинната и електрическа енергия, както и фирмите които обработват и продават горива в газообразно състояние. Високо увеличение се наблюдава при преработващата промишленост – 11.4%. Най-високи нива са отчетени при административните дейности – 14.5%.

Относно определянето на минималната работна заплата у нас, от Европейската комисия многократно искаха да се смени начинът, по който това се извършва. От край време е приета практиката работодателите да се договарят със синдикатите, което забавя възстановяването на пазара на труда и намалява конкурентоспособността в някои области на дейност. От 2017 година се предполага, че ще влезе в сила промяна, която ще има за цел да прекрати тази практика и на нейно място да прокара нова – определяне на минималното възнаграждение на база икономическа дейност. На този етап, обаче, няма никакви сведения дали изобщо се работи по тази промяна.

Виж също

АЕЦ Козлодуй

432 млн. евро ще струва 20 години повече живот на реакторите в АЕЦ „Козлодуй”

Седмият национален доклад на България за изпълнение на задълженията по Конвенцията за ядрена безопасност дава …