Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Още като журналист в Брюксел през 90-те години на миналия век Борис Джонсън задава линията на предразсъдъци, заблуди и откровени лъжи, по която британските вестници коментират ставащото в европейската столица.
Това споделя Мартин Флечър в New York Times. Пътищата им се преплитат през 1999 г. в Лондон, където Флечър е кореспондент на The Times Of London, а през това време Джонсън работи в The Telegraph.
Заради измислен цитат Джонсън е уворнен от The Times през 1988 г., а след това силният евроскептицизъм, който демонстрира и нападките, придружени с подигравки, към Европейския съюз му създават солидна репутация в Брюксел.
Част от каузите, които Джонсън приписва на ЕС, са, че съюзът иска да превземе Европа, да забрани чипса, да наложи стандартни размери на презервативите.
Текстовете му правят впечатление със своята разчупеност и оригиналност, много по-различни от сухия стил на тогавашната преса
Това кара редакторите, с цел вдигане на тиражите си, да оказват влияние на журналистите си да подражават на стила на Джонсън.
Флечър споделя, че когато е пристигнал в Брюксел, редакторите са пишели скучни текстове за безлични функионери, които се занимават с важните проблеми около формата и размерите на краставиците и британската преса не е можела да погледне на ЕС по-встрани от тази представа.
Разбира се, съюзът не е безгрешен и има недостатъци, но британските граждани са останали слепи и глухи за това как той гарантира мира на континента, как са асоциирани бившите комунистически държави, как е помогнал в разбиването на различни картели, а правилата му са принудили редица държави да предприемат иначе елементарните действия по почистването на коритата на реките и плажовете си, които преди това са пренебрегвали.
Тази линия, провеждана в британската преса, се запазила, дори в критичните дни преди провеждане на референдума, когато става ясно, че се решава бъдещето на Великобритания.
The Financial Times и The Guardian подкрепят оставането в ЕС, но те са сравнително по-малко четени, а привържениците им и без това нямат нужда от допълнително убеждаване в каузата. The Times отразява обективно кампанията, но чак на 18 юни декларира позицията си за запазване членството в ЕС, а най-силна кампания за Брекзит провеждат и най-мощните The Telegraph, The Daily Mail и The Sun. Те мултиплицират митовете, че Великобритания плаща по 350 млн. паунда седмично на ЕС, за предстоящо скорошно влизане на Турция в общността и заплахата от милиони нахлуващи турци в страната. Апокалиптичната картина се подсилва с информации как имигрантите съсипват социалната система, а дори след излизането на страната от ЕС тя ще продължи да има достъп до общия пазар, въпреки че няма да допуска на територията си работници от континента.
Обобщението на цялстната кампания показва, че 82% от статиите в пресата са обслужвали каузата на брекзит, а ролята на медиите е важна, когато се отнася до такъв важен и съдбоносен въпрос. На практика кампанията, която Джонсън води през цялото време, е срещу карикатурния образ на ЕС, който той сам създава преди десетилетия.
