„Made in China“ или защо България се пука по шевовете от некачествени стоки

Свързани Статии/Новини

14 ЮЛИ

15.07.2016

Шампионатът на „първите пъти” вече е в историята

12.07.2016

Медии, власт, корупция и само един въпрос „Къде е границата?“

10.07.2016

Ти, да ти! Арменецът – не, не арабинът, не – китаецът, разположил огромния си „стъклен“ магазин зад този малък ъгъл! Здравей, приятелю! Или „ни хао“ – как да те поздравя?

Колко от нас хората, населяващи Република България, при оставяне на 1/3 от и без друго трудно изкараната заплата, се замисляме дали стоките, които купуваме си струват. Защо българинът се примирява с това, че т.н. „левчета“ са претъпкани с китайски стоки и то на цени, страхотно различаващи се от реалната?

Не, не искам да обвинявам китайския народ в нищо – те наистина нямат вина. Но кой тогава? Виновна ли е политиката на нашата прекрасна държава, която позволява подобни безобразия да продължават свободно да се случват? Или сме си виновни ние, които продължаваме да мислим тесногръдо и да се задоволяваме с пластмасови чинии? Знаем, че сервизът, който сме купили в неделя само наподобява порцелан, но тогава защо е на масата ни?

Вярно е, че българският народ е финансово незадоволен, но значи ли това, че е умствено обременен? Не, не мисля! Българинът е принуден всеки ден да търпи лишенията, от които само страда и все пак той остава горд – „Нека купим от това и това, а да има и от това!“. Превърнали ли сме се в един „народ, служещ на плюшкиновщината“? Не, не ме щадете – искам истината! Този непорочен кръг прекалено се затяга от неспособността за себеограничаване. Купуваме ненужни вещи – захвърляме ги, после ги намираме след време – ще кажете „използваме ги“. Привидно щастливият ни делник е затрупан от китайските джаджавки – нима ни трябват? И нека все пак не омаловажаваме труда на хората, създали тези гумички, които дори не трият моливните следи. Какво да сторим? Кои батерии да купим – тези евтините или онези 10 на „изключително изгодната цена“.

Монетата обикновено си има две страни. Ежедневно забелязвам как в т.н. „луксозни магазини“ и не само за дрехи – артикулите, носещи етикет с надпис „Made in PRC“ или „Made in China“ гордо стоят на витрините – в това няма нищо лошо, нали? Но всъщност нямам никаква представа качествена ли е тази стока, дали цената й не се равнява на дезодорант. Мисля и мисля, и не купувам. Повтарям отново – нека не обвиняваме китайците, а да потърсим проблема в самите себе си и конкретно в това, че сме позволили България да се ползва със статута на страна, може би даже от „четвъртия свят“.

И нека не забравяме, че евтиното понякога излиза прекалено скъпо!