Германските медии дават различни, и все нелицеприятни, обяснения защо британците гласуваха така на референдума. Натрапва се мнението, че или са направили грешка, или направо са луди.
Абсурдно е и тяхното обяснение защо са предпочели Брекзит – заради искане на повече правомощия от Брюксел.
Реалността е, че не се проявява желание да се обясни и признае победата на евроскептиците, се казва в анализ на Der Spiegel. Средностатистическият британец, гласувал за изход от Европа е над 60-годишен, живее във вътрешността на страната и преобладаващо е недостатъчно образован.
Медиите оценяват и негативното влияние на интернет.
71% от гласувалите против Европа виждат „сили на злото”, които възрастните вменяват на младежите, индиферентни по подразбиране към политиката.
Трябва да се признае, че тази оценка не е съвсем коректна, защото не може 17,4 млн. британци да бъдат сложени под общ знаменател.
Дори в Лондон, космополитният град, цели 40% са подкрепили Брекзит.
Не може реално да се възприеме фактът, че някой високообразован, който има престижна професия, ще тръгне да гласува против ЕС, защото да напуснеш общност, която всички други членове превъзнасят, може да се обясни само с тесен мироглед.
Вернер Зомбарт има наблюдение, което се базира на заниманията му в социологията, че англичаните са търговци, които поставят парите над свободата, а са възприели идеализма от германските „героични хора”. Така, логически, на преден план излиза тезата, че идеята за напускане британците са заимствали директно от Брюксел и това изглежда като сигурен факт.
Остава обаче нежеланието да се признае причината за победата на евроскептиците.
Президентът на САЩ Барак Обама предупреди за трудните времена, които настават след напускането на Великобритания от общността. Икономистите, начело с Международния валутен фонд, също са притеснени. Въпреки всичко обаче гражданите на Обединеното кралство избраха пътя на свободата и изненадващо се превърнаха в „отстъпници” от идеята за обединена Европа. Преобладаващото мнение е, че британците не осъзнават какво са направили на вота.
Тези теории са част от тактиката на медиите да въздействат на потребителите си в опит да облекчат страданието им. Една причина, която остава на заден план, може да бъде потърсена в бежанската криза.
Може би няма да стане ясно доколко политиката на „отворени граници”, която германският канцлер Ангела Меркел прокара, е станала причина за вота на Острова. Но представата за колони от бежанци, насочили се към Великобритания, преследва неуморимо британците, които си задават въпроса щом дисциплинираните германци не желаят или не могат да защитят границите си от потока на бежанците, кой тогава може?