Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
За да съществува училището в родопското село Буйново, трябва да има 10 ученици.
Юлиян Кавлаков има три деца – Ива, Юлия и Даяна и обмисля да се мести в Пловдив. Това се явява проблем за училището, а и за цялото село, защото две от децата на Юлиян крепят бройката за съществуването на училището.
Ако таткото си вземе децата и се пренесе в Пловдив, Буйново остава без школо
Наесен Юлия трябва да започне първи клас, а Ива е в четвърти. Последната учебна година училището започва на ръба – бройката на учениците е точно десет. Съселянинът на Кавлаков, Карамфил Караколев, напуска селото и отива в Девин.
Детето му напуска училището в края на първия срок, но годината е приключена успешно заради специалния статут, който има училището – въпреки малкия брой ученици, необходими за стандартна паралелка, то е защитено, защото трябва да съществува. Ако бъде закрито, децата няма да могат да пътуват през зимата по труднопроходимите пътища 28-те километра до най-близкото функциониращо училище.
Съдбата на училището пък е свързана със съдбата на селото.
Ако училището затвори врати, селото ще обезлюдее
Юлиян не дава еднозначен отговор за визията си за бъдещето. Той работи във фирма, свързана с дърводобива, но рабоата е сезонна. Държи барче в селото, което също работи само през лятото. Обяснява желанието си да се премести с грижата за семейството, защото на село няма нито работа, нито някаква заетост, а децата си искат грижата и за Кавлаков тяхното добруване е по-важно от съдбата на училището, която и без това е поставена на карта.
Разбирайки ключовата си роля за съществуването на училището, той все пак прави опит да остане, като се кандидатира за кмет на селото, но не успява. Със съпругата си Снежана ходят сезонно в Англия да берат ягоди и малини.
Там е зачената и третата им дъщеря, впоследствие кръстена на принцеса Даяна. Тя пък е едно от петте деца в детската градина, филиал на забавачницата в с. Ягодина. Когато Ива била в първи клас, отново съдбата на училището зависела от семейството, защото била единствената първокласничка. Ако не заминат в Пловдив, положението ще се повтори и с Юлия наесен. Четвъртокласничката разказва, че учителките се отнасяли с голямо внимание към нея, защото била сама, а съселяните я посрещнали с цветя. Не може да прецени дали за нея ще е по-добре да учи в Пловдив или да си остане на село, където със сестричката си ще бъдат в една стая.
Ако таткото замине с дъщерите си, директорката на училището и още четирима учители остават без работа, но не се сърдят на Кавлаков, каквото и решение да вземе.
Кметът Бойко Хаджиев обяснява, че икономическото положение в селото е незавидно. Във всички сфери има общо 16 работни места и хората гледат да намерят нещо за препитание в по-големите населени места. Той си припомня, че в ученическите му години само в класа му е имало 26 деца, а в цялото училище са били 130.
Като кмет, се оправя с 500 лева заплата, но и тя не му стига и погледът му е отправен към чужбина.
Не иска да остане в историята на селото, че е кметът, който е закрил училището.
В селото живеят 346 души, но постоянно пребиваващите са около 200. По-възрастните си спомнят, че преди войната тук са живели 3700 души. Поминъкът е бил овцевъдство и хората са живели честити.
В исторически план селото два пъти е опожарявано – веднъж от гърци и веднъж през военно време. Основано е от преселници от гръцкия град Кавала, в близост до който има село Наипли, което се превежда като Буйново, а и старото име на Буйново е Наипли. Днешното си име получило заради буйния нрав на жителите си.
