Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
През последните дни тема на обширни коментари са правомощията на столичния „Център за градска мобилност” (ЦГМ) да контролира спазването на таксуването в градския транспорт. Натрапва се мнението, че общинският съвет няма право да урежда превоза на пътници в София, и че ЦГМ не можел да осъществява контрол по редовността на пътниците. Тези тълкувания са добре дошли за множеството пътници, но трябва да се знае, че не отговарят на истината.
А проблемът е важен, защото засяга не само столицата, а и другите градове
Кой може да регулира градския транспорт и кой може да прилага контролните мерки спрямо нередовните пътници?
Законът за автомобилните превози установява правомощия на общинските съвети да решават въпроси, за превоза на пътници.
Общественият превоз на пътници се извършва по утвърдените транспортни схеми – републиканска, областни и общински.
Не друг орган, а единствено и само общинският съвет е компетентен да утвърди общинската транспортна схема.
Аргумент в защита на това се съдържа и в Закона за местното самоуправление и местната администрация, според който общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Тезата на юристите е, че общинският съвет няма право да урежда тези правомощия. Тогава кой има това право?
Едва ли се очаква от Народното събрание да регулира дейностите в транспорта на всички общини, защото в такъв случай всяко изменение в цената трябва да минава през парламента, а това е несериозно.
В конституцията е застъпен принципът на местното самоуправление, според който правомощията по определени въпроси са предоставени не на централната власт, а на общинските съвети, а въпросът за уредбата на градския транспорт е пример за проблем от местно значение – общинският съвет в София, например, не може да има отношение по транспортните схеми във Варна и Враца.
Вторият въпрос е за това кой може да осъществява контрол в градския транспорт. Това е темата, по която най-много се спекулира. Законът за административните нарушения и наказания повелява, че административни наказания могат да налагат различни органи, сред които и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение. Трябва да се отговори кой издава наказателните постановления за нарушение на наредбата по превоза на пътници?
В София кметът, а не някой друг, извършва тази дейност и има правомощията да я делегира на свой упълномощен заместник.
Наредбата на Столичния общински съвет, приета наскоро, с която се увеличи цената на билетчето, изрично предвижда единствено делегиране на функции по осъществяване на контрола от служители на общинското дружество, но не и налагане на административнонаказателна отговорност, а такъв беше смисълът на наредбата и досега. Затова в практиката на Административния съд наказателните постановления преобладаващо не се отменяха, защото не може да се очаква от кмета на която и да е община да следи дали пътниците в градския транспорт имат билет.
Обществеността да не се успокоява, че само кметът можел да упражнява контрол на нарушителите – нормативната уредба е предвидила правилно взаимоотношенията и това не е новост, а многократно потвърдено от съда.
