Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Едно от емблематичните имена в Българското Национално радио, Лили Маринкова, е аталон за хаплива и качествена журналистика пред колегите си, но в работата си като шеф на програма „Хоризонт” остави впечатлението за разхвърляност и неорганизираност.
Тя навърши 63 години и надхвърля с 26 месеца възрастта за пенсиониране, но не й достигат 2 години стаж, за да се пенсионира по законовия ред. Причината е, че в началото на кариерата си е започнала без договор с радиото и е репортерствала на хонорар.
Тя споделя, че е обидена завинаги на Александър Велев, защото дори не я е попитал дали иска да продължи да води предаването си, а и не й е предложил, а тя е отдадена на работата си и не си представя вариант да се откаже от нея.
Развитието й като журналист е свързано главно с БНР, през 1995 г. за кратко е в „Свободна Европа”.
Със сегашния шеф на радиото Александър Велев са заместник шефове на сдружение „Свободно слово”, в което членуват и други пострадали от съкращения и цензура техни колеги. За кратко журналистката се появява и на телевизионния екран – „Вън от Рая” по Канал 3, „Открита линия” и „Очевидци” по БНТ са полетата й на изява.
Преди „демокрацията” е в тандем с друго знаково име в журналистиката, Божана Димитрова. Двете водят „Разговор с вас” в петък следобед в ефира на националното радио. Позициите им не са равнопоставени – по-често в ефира се появява Димитрова, а Маринкова репортерства, но все пак и води някои от изданията на популярното тогава предаване.
Лили Маринкова води „Хоризонт преди всички”, вечерния блок „Нещо повече”, а доскоро и „Неделя 150”. За последно е шеф на програма „Хоризонт”.
Като администратор не се проявява от най-добрата си страна. Тя е нерешителна, предаването й няма строг ред. Компромисна личност и гледа с всички да е в добри отношения. Не обича да се конфронтира, а като шеф на програмата се налага да взема ключови решения, но ги отлага. Това споделят колегите й. Управителният съвет на радиото поставя задача да спре излъчването на „Лет Ит Би”, но тя не прави нищо с аргумента, че не може да пречи на протеста на колегите, макар тя да не е съпричастна към каузата им, пак според тях.
Недоволството на журналистите, обаче, няма връзка с нея, а знаковата песен на Бийтълс звучи в ефира, заради решение на ръководството да съкрати хонорарите на водещите с 10%, но на практика те са орязани с 30%, докато възнагражденията на администрацията и другите многобройни длъжности в медиата остават непроменени.
Тази нейна инертност кара колегите й да недоволстват, че не ги е подкрепила да запазят възнагражденията си.
Друг минус в организационната практика на Маринкова е слабото планиране. Тя присъствала на заседанията, но не помагала с предложения как да се подходи към дадена информация и всеки действал, както намери за добре.
Колеги на шефката коментират, че се е случвало в един ден един и същ събеседник да коментира идентични проблеми в четири различни предавания, което е недопустимо разхищение на ефирно време и е нямало да се получи, ако Маринкова е имала ясна концепция за визията на програмата.
Тя обаче споделя, че това е третото й политическо уволнение. За нея оценката на Велев, макар да е с преки последствия за нея, не е важна, а по-голяма стойност има оценката на всички онези, които са казали добра дума за работата й.
Действието на Велев по отстраняването й било аргументирано с оценката, че е „съсипала програмата”, но не е посмял да повтори тази аргументация пред колегията в редакцията.
Маринкова прави анализ на работата си и споделя, че между функциите и на административен директор и работата й пред микрофона не може да става и дума за сравнение – едногодишното й директорство е само един блед епизод.
Истината е, че не става дума за пенсиониране, а за уволнение, макар Велев да се позовава на чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда. Маринкова иска истината да излезе наяве и призовава да й посочат този, който е казал, че е пенсионирана.
Водещата обобщава, че е уволнявана два пъти по партийна поръка и няма основания да мисли, че и сега не е така.
„Да говорим за обида е прекалено безобидно”, афористично завършва анализа на положението Лили Маринкова.
