Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев заяви, че нищо от написаното в доклада не изненадва него и колегите му и е добре първо да се прочете задълбочено и тогава да се коментира, а сегашният начин на говорене е търсене на повод за опозиционност.
„Темата се вкарва в гамата на политическата истерия”, така Дончев коментира реакциите на Европейската агенция за борба с измамите ОЛАФ.
Няма класация, която да показва на кое място сме, защото е трудно да се направи такава само по броя на сигналите, понеже те са спекулативни и не отразяват реално колко корумпирана е дадена страна, продължи вицепремиерът и потвърди тази констатация с пример, че и в България, и в Германия сигналите са 34. С това се опровергава твърдението, че сме водещи в класацията по корумпираност, заедно с Румъния и Унгария.
Докладите на Европейската Сметна палата са обичайно критични и затова в настоящия не трябва да се търси нещо драматично и притеснително за България, увери още Дончев и обясни последователността в процедурите на Европейската комисия.
Ако бъде открито нещо нередно в работата на съответната държава или администрация с евросредствата, първо се изпраща предупредително писмо, след това се блокират плащанията и последна мярка е трайното замразяване на средства.
За България такава процедура не е налагана от 2013 г. Парите се управляват така, че да няма съмнения и да не се стига до блокиране или спиране на плащания.
„Нагласата за злоупотреби е въпрос на манталитет, не само на контролна среда”, добави образно Томислав Дончев и обобщи, че ключовият момент не е колко сигнали за измама има, а как държавата реагира на тях.
У нас се обръща внимание на всеки сигнал, дори и анонимен и изглеждащ абсурдно, а с наближаването на изборите количеството на сигналите логично се увеличава. Сигналите от медиите са важен индикатор и се вземат на сериозно от институциите, увери Дончев.
За вътрешни и международни проверки на съоръжения, изградени с европари през следващите пет години, предупреди вицепремиерът кметовете и им напомни, че ако терените бъдат заварени неподдържани и с пасящи животни по тях, парите трябва да бъдат върнати.
Консумативният модел на евросредствата, който е бил присъщ през годините, вече не функционира в този вид след дълговата криза и все повече се мисли и оценява ефектът от всяко вложено евро в съответното перо. „Рециклираните пари” са нова тенденция и за разлика от грантовото финансиране са по-близо до традиционните кредитни инструменти. Това изисква от всяка инвестиция да се очаква ясен сценарий за реализацията й и да се види каква полза носи. „Ако бизнесът и администрацията нямат финансова експертиза и не знаят да работят по този финансов модел, България ще се окаже в догонваща позиция“, завърши Томислав Дончев.