Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Експертът от Американския предприемачески институт и бивш служител на Пентагона Майкъл Рубин е на мнение, че обикновеният турчин и армията все по-ясно осъзнават пагубната роля на Реджеп Тайип Ердоган.
Пропастта е на една крачка, а причините за това са няколко
Дългът е напът да излезе от контрол, туризмът никога не е бил в толкова лошо състояние, а турската лира търпи загуби.
Индикатори за тези събития са протестите в Гези през 2013 г., президентските избори през 2014-а и последвалите ги парламентарни миналата година.
Икономиката е притисната, като икономическият растеж се е свил до 3% и това е трайна тенденция през последните четири години, а за дълъг период преди това не е падал по-ниско от 4,5%. Забавянето на структурните реформи и икономическите планове на Ердоган вкарват страната в криза, самият той все повече губи контрол, а през януари дори даде за пример Хитлеристка Германия в опит да оправдае стремежите си към президентска република. За постигането на целите си президетът не подбира средства – арестува противниците си, цензурира медиите, атакува опозицията, заплаши да распусне Конституционния съд. А моментът е много деликатен – Турция е в затруднение от терористична заплаха.
Събитията са комплексни и на сцената отново се появява турската армия, която дълги години е била обезличавана от авторитаризма на Ердоган. Военният елит се бунтува против изпращането на войски в Сирия и Ирак, а от своя страна президентът никога не е имал доверие на армията и я е считал за заплаха за имперските си амбиции.
Но събитията в Сирия и офанзивата срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) го принудиха да се примири, че армията отново ще стане главно действащо лице. Конфликтът става неизбежен.
„Турците и турската армия все повече започват да осъзнават, че Ердоган води Турция в разруха”, обобщава Рубин, а изходът, който вижда, е, че армията ще свали президента от власт, защото тя от десетилетия е „пазител на турската демокрация” и възприема държавата като светска, следвайки заветите на републиката, оставени от Кемал Ататюрк. Армията директно се намесва в политическите събития през 1960, 1971 и 1980 г., а през 1997 извършва „постмодерен преврат”.
Преди няколко седмици премиерът Ахмет Давутоглу се оттегли от власт, а наследникът му Бинали Йълдъръм стана дясна ръка на Ердоган. Президентът явно осъзнава, че положението му е несигурно и с този ход искаше да заздрави властта си.
Ген. Хулуси Акар е човек, за когото се смята, че играе водеща роля във възхода на армията и има голямо влияние сред военните, а само няколко дни преди оставката си Давутоглу се срещна с него и Генералния щаб на армията.
Дали това е случайно, предстои да разберем, защото Турция се намира на кръстопът. Въпрос на време е Ердоган да бъде отстранен, защото демокрацията в страната няма бъдеще с него, а Турция има воля за промяната, обобщава Рубин.
