От проучване между 10 000 европейци от 18 държави, в това число и България, става ясно, че българите се интересуват от новите технологии, но не са достатъчно запознати с тях, а 67% дори се преструват, че знаят значението на термините.
Целта на проучването е да се обясни връзката между човека и технологията. 61% от нашенци използват много по-често технологиите, отколкото преди две години, а 16% се опасяват, че са пристрастени към тях. За 28% объркващата терминология е пречка за пълноценна работа с новите устройства. 59% притежават повече от едно устройство от висок клас, като не са запознати с всичките му функции. Само 13,2% обаче признават, че изостават от развитието на техниката.
Сред най-объркващите термини за българина са облакът, стриймингът, интернетът на нещата, оптичното влакно, а най-непознато се оказва приложението на емоджи, макар хората да го използват много често, но не подозират за названието му, а само 5% признават, че не са чували за него.
Облакът представлява съхранение на данни на отдалечени сървъри, достъпни отвсякъде.
Стриймингът е гледане на видео и слушане на музика по интернет, без да е нужно съотвеният файл да се намира на устройството на потребителя.
Интернетът на нещата е обобщено понятие за сензори, черна и бяла техника и всякакви умни устройства, свързани в мрежа и възможност за комуникация между тях.
Оптичното влакно е стъклена или пластмасова нишка, по която преминава информацията чрез светлинен лъч.
Емоджи са всички емотикони, с които комуникиращите в чатовете илюстрират и допълват съобщенията си. Те се развиват и допълват през годините като детайлни рисунки и са обобщени под това название.
Анкетата показва, че най-използваните приложения са за превод на език и се използват от 72% от потребителите, което променя представата, че чатовете са най-популярни. 69,4% използват различните видове навигации, а 67,7% се информират за прогнозата за времето от мобилните си устройства.
Проучването показва, че технологията може да се ревърне в пречка за някои потребители, като целта е да се вземат мерки за справяне с този проблем. Трябва да се опрости езикът, използван в устройствата, а най-малко на 400 000 младежи да се осигури обучение по дигитални технологии.
За 2015 г. в България 560 ученици, студенти и учители са минали през курсове за подобряване на дигиталните умения като част от програма за корпоративна социална отговорност. Проблемът с терминологията е сериозен за цялата индустрия и може да се превърне в пречка за технологичния прогрес, ако не бъдат взети адекватните мерки.