Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Оказва се, че в Северна Корея, да си член на партия не носи достатъчно финансово облагодетелстване, това твърди бегълката Ким Дан Би, живееща в Южна Корея. „Да си в партията наистина не помага финансово. Дори е бреме за тези, които имат свой бизнес„, добавя тя.
Братът на Ким е ветеран от армията и член на управляващата Корейска трудова партия, а сега е ръководител в държавно предприятие. Ким споделя, че когато има време брат й помага за продажбата на различни видове стоки – телевизори и завивки, контрабандно внесени от Китай. Това е допълнителен доход, който се оказал достатъчен за него да си купи кола наскоро.
Тази история описва точно предизвикателството пред държавния главнокомандващ Ким Чен Ун, произлизащо от новозараждащата се сива икономика в изолираната северна страна.
В момента правителството на Ким Чен се подготвя конгрес на Корейската трудова партия, започващ на 6 май. Според Джу Мин Пак и Джеймс Пиърсън от Ройтерс – „Сам по себе си той е форум, който не е провеждан отдавна“.
Бегълци в съперническата Южна Корея изявиха своето мнение, че за многобройните делегати, това участие в конгреса е само формална стъпка за затвърждаване на статута им сред управляващата класа. За все повече севернокорейци парите се превръщат във все по-важно нещо от членството в партията, казаха още южнокорейците.
Бивш партиен член и високопоставен държавен служител в Пхенян, който е избягал през 2014 г. сподели: „Ако се присъединиш към партията, си длъжен да участваш в партийните прояви, а така губиш свободно време, което можеш да използваш, като продаваш на пазарите„.
Северна Корея е изцяло завзета от културата на Корейската трудова партия. Оказва се, че в повечето села, специални места са пригодени са пригодени като лекционни зали, където всяка събота партийни функционери четат лекции, с цел разпространяването на централизирана пропаганда в райони, до които традиционните държавни медии не стигат.
Позлатен сърп, чук и четка са символите на партията. Заради опасения да не изгубят партийната си карта, някой членове я държат в червена торбичка, на която са изобразени същите инициали. Ройтерс съобщава, че се сдобила с една такава торбичка, която е изработена така, че да се носи като кобур за пистолет с ластична лента през гърдите, която държи картата до сърцето на притежателя.
Со Дже Пхюн – бивш член на партията споделя, че членовете на партията са длъжни всека сряда след работа да присъстват на лекциите. Пхюн е бил в партията, преди да напусне Северна Корея през 2001 г.. Той продължава да поддържа контакти с източници там. Той сподели още, че самите лекции са станали по-строго контролирани при Ким, като в момента пред конгреса тече кампания за мобилизиране на севернокорейския народ. За да въведе политиката под лозунга „хората на първо място“, Ким използва 70-годишнината на партията през 2015 г.
Корейската трудова партия е организирала своя последен конгрес през 1980 г., а до него момент такива партийни форуми са били организирани изключително редовно.
За някои наблюдатели на процесите в Пхенян форума е ясен знак, че новият ръководител Ким превръща в една „по-нормална“ страна, която е била управлявана от неговия баща Ким Чен Ир.
Но становището на бегълците и учените е далеч по-различно. Те отстояват мнението, че важността на членството е намаляла непосредствено след опустошителния глад през 90-те години, благоприятствал за отварянето на пътя на постепенното развитие на огромна мрежа от пазари, снабдяваща с всякакви стоки не държавата, а севернокорейците.
Пхюн сподели още: „Разликата между двете неща да си партиец и да не си преди се състоеше в това дали ще те третират като човек или не. Гордостта от това да си член на партията намаля. Хората вече ги е грижа единствено за парите.“
По непотвърдени данни между 3 млн. и 4 млн. души членуват в партията.
Много бегълци споделят мнението, че за разлика от сега, преди членството в партията е било ключ към по-добра работа и положение.
За да достигнеш желания пост в партията е била нужна проява на лоялност, измерваща се в елементарни подвизи. Например да почистиш около статуите на Ким Чен Ир и Ким Ир Сен или да засадиш цветя на места с важно за революцията или историята значение.
За малко хора на върха членството сега може да се превърне в път към забогатяване, поради факта, че икономиката започва да възприема пазарните принципи, а това води до пораждането опасения в партията, че може да изгуби традиционната си хватка върху обществото.
Според Кристофър Грийн специалист по севернокорейската икономика: „На най-горното стъпало от икономическата стълбица партийците са сред онези, които правят най-много пари – като използват политическите си връзки за достъп до ресурси“. Но за мнозинството не е важно да изкачваш стъпалата на партийната стълбица, а напротив – да изкачваш стъпалата в частния бизнес е по-важно.
Беглец, пожелал ада запази анонимността си, който е бил лекар в Северна Корея и партиен член и е дошъл в Сеул през 2014 г., споделя, че медиците в партийната болница, в която работел, да лекуват пациентите медиците вземали редица подкупи, вместо да получават регламентирана заплата. И отново този доход бил допълван с продажбата на контрабандна техника и бижута от Китай.
„В болниците лекарите си съгласуват графика – половината отиват да продават, а останалата част работят“, допълни той.
