Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
След първите изслушвания в централата на ООН се налага мнението, че страните от Източна Европа са с все по-малки шансове да излъчат следващия генерален секретар.
Висши дипломати и експерти от организацията потвърждават тази позиция. На закрита за медиите среща на ЕС посланикът на Великобритания в ООН Матю Райкрофт е загатнал, че ако искат поста, източноевропейците ще трябва да номинират други кандидатури, защото никоя от досегашните не е получила достатъчна подкрепа след първоначалните изслушвания.
Говорителят на мисията на САЩ в ООН е отказал коментар, но двама дипломати, присъствали на срещата, потвърждават позицията на Райкрофт. Мнението на Великобритания е с голяма тежест, тъй като страната има право да наложи вето срещу всеки кандидат, понеже е постоянен член на Съвета за сигурност и след като дава такива индикации, това не е случайно. Между източноевропейците няма достатъчна координация, за да могат да преценят коя е оптималната кандидатура и да се откажат от губещите предложения, е на мнение Ричард Гауан от Европейския съвет за външна политика.
Не се изключва възможността от номиниране на българския еврокомисар Кристалина Георгиева, защото от една страна лобито за това генерален директор да е жена е силно, а от друга – Георгиева е била фаволит за поста, преди българското правителство да издигне кандидатурата на директора на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Кампанията на Бокова е забуксувала преди месец, когато са излезли статии в Daily Mail и Foreign Policy с твърдения за съмнителни практики при назначаването на служители в организацията на ООН за опазване на културното наследство.
Британският посланик в ЮНЕСКО е инициирал разследване срещу порочните практики в организацията. Въпреки че Бокова на няколко пъти е заявила, че не е нарушавала законите и правилата, тя губи почва под краката си в тази надпревара. За номинация на Кристалина Георгиева има две възможности – или правителството на България да изтегли старата кандидатура и да предложи новата, или номинацията да бъде предложена от друга държава – нещо, което не е забранено от правилата. Няколко страни от Източна Европа подкрепят кандидатурата й – Чехия, Унгария, Румъния и Албания. От своя страна Великобритания също няма против Георгиева, която е с опит в Световната банка, Европейската комисия и е председател на панел в ООН за хуманитарните операции.
Кандидатурите досега, освен тази на Ирина Бокова, са на бившия външен министър на Хърватия Весна Пусич, на Молдова Наталия Герман, на Сърбия Вук Йеремич и на Македония Сърджан Керим, на бившия президент на Словения Данило Тюрк, на външния министър на Черна гора Игор Лукшич, на бившия премиер на Нова Зеландия Хелън Кларк и на бившия върховен секретар на ООН за бежанците Антониу Гутериш.
Възможни кандидати още са външният министър на Аржентина Сусана Малкора и словашкият й колега Мирослав Лайчак, а в следващите седмици вероятно ще има и други номинации. На 7 юни ще се проведат следващите изслушвания на кандидатите.
