Идва момент, в който тийнейджърите са изправени на кръстопът – предстои им влизане в гимназия или университет, а това е важна крачка – за тях и родителите им. Напоследък изниква и друга дилема – в България или в чужбина?
Англия е притегателен център за най-много от българчетата, решени да продължат средното си образование зад граница, сочи статистиката.
Германия, Швейцария, Испания и Италия допълват Топ 5 на желанията. САЩ, Канада и Португалия също попадат в полезрението на учениците. Германия измества Швейцария през последната година заради по-ниските такси, а предимствата на швейцарската образователна система са предлаганите индивидуализирани, модерни и качествени програми, предназначени за чуждестранни ученици. За някои предимство в Германия е ранното стартиране на профилирането и специализацията, което помага за в бъдеще.
Средното образование в чужбина е скъпо удоволствие и годишно струва 30 000 в зависимост от страната, а в Швейцария – дори повече. Защо родителите започват да го предпочитат?
Защото училищата в чужбина наблягат и на личностното развитие на детето, коментират специалистите. В пансионатните училища освен академични знания се практикуват различни спортове и разнообразни клубни дейности. Развиват се допълнителни умения – проучване, критично мислене, анализ, получава се специализирана информация за кандидатстване във водещи университети.
Предпочитанията към държавата са продиктувани от различни причини – някои са привлечени от традициите, с които се слави английското образование, за други водещо е формирането на социален кръг и обноски, характерни за швейцарските пансионати, трети отдават приоритет на спорта и извънкласните форми, както и адаптирането към мултинационална среда.
Важно е да се избере подходящото за конкретното дете училище, тъй като всички си имат положителни и отрицателни страни. Родителите трябва да се информират за резултатите на учебните заведения, за успеха на завършилите ученици, за да получат пълна картина на профила на училището и да знаят какво може да даде то на детето им.
В избора си за средно училище родителите действат най-често по препоръка от познати, други се ръководят от местоположението му, а някои дори се интересуват от официалните класации за престижност. Забелязва се „мода” в избора не само на държавата, но и на училището. Често обаче тя почива не на факти, а на слухове и желание за демонстриране на класа и стил в очите на другите. Едно дете може да се чувства добре в дадено училище, но за друго дете то да не повлияе по същия начин – затова такива обобщения не е редно да се правят.
Най-предпочитано място, към което се отправят бъдещите студенти, е Англия
Цените там също са високи, но българите се насочват към Острова, защото английският език е популярен сред младежите и те имат усещането, а и самочувствието, че ще се справят с лекота с учебната програма. А британските университети предлагат и широк спектър от специалности, в това число и налагащи се напоследък – компютърна сигурност, нанотехнологии и др. Лабораториите, залите, библиотеките, спортните комплекси и общежитията са оборудвани и обзаведени на високо равнище и постоянно се влагат средства за обновяването им.
Студентите могат да обезпечат финансирането на образованието си чрез заеми, да кандидатстват за стипендии, да участват в магистърски програми. Осигуряването на стажове също е важно условие, защото студентите получават и практическа подготовка по специалността. Първокурсниците задължително се настаняват в общежитие, а това не е без значение в една чужда първоначално държава.
В Германия обучението е почти безплатно
Дължат се минимални такси, а освен немския език все повече навлиза и английският, което извежда страната на второ място в предпочитанията на българите. Има университети, в които след китайците на второ място са българите по брой на чуждестранни студенти.
Холандия и Дания също са предпочитани дестинации. Практически ориентираните специалности с преподаване на английски език са приоритетни в холандските университети, а таксите от 1984 евро на година правят образованието достъпно. Студентите могат да се издържат чрез почасова работа, студентски заем или грантове.
Съществува и финансова помощ от 1016 евро на месец, което преориентира голяма част от избралите предварително немски или австрийски университет към Холандия.
В Дания пък висшето образование е безплатно за граждани на ЕС, което е привлекателно за българските студенти. Университетите стимулират start-up студентски компании чрез бизнес инкубатори. Това е още един плюс, но в последните години стават все по-взискателни и очакват от студентите план и мотивация за бъдещата им реализация.
През 2015 година се проведе реформа в датското образование и се въведе ограничителна квота за прием на европейски студенти, което може да се окаже пречка пред българите.
В Австрия нараства броят на бакалавърски и магистърски програми, а предпочитани специалности са Икономика и Архитектура. Много университети въвеждат прием на място, което прави кандидатстването трудно.
Обучението във Франция приоритетно е на френски език, а в много ограничен брой специалности или магистърски програми се води на английски или друг западен език.
Освен селективността при кандидатстване много важни са и резултатите от обучението в първи курс, които оказват влияние за продължаване на обучението. Така 42% отпадат още тогава, докато в Германия този процент е 28%, а във Великобритания – 8,6%.