Цената на природния газ в страната сега е по-ниска от спотовите цени в газовите хъбове VTP Baumgarten в Австрия, NBP във Великобритания и Zeebrugge в Холандия и е близка до тарифите, на които „Газпром” доставя в Германия.
Трябва ли да сменяме газовия доставчик в такъв момент, въпреки че има индикации постепенно да намерим заместник на „Газпром”?
От началото на 2010 г. само за две години и половина страната ни е получавала суровината от Русия по-евтино спрямо международните цени. Така се случва, когато няма алтернатива, а какъв би бил ефектът, ако котировките на петрола, към който са привързани контрактите на „Газпром”, отново тръгнат нагоре?
България да влезе в проект за изграждането на терминал за втечнен газ, който да й осигури независимост, е идея, в която има логика.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова и гръцкият й колега Панос Скурлетис са обсъдили намерението на България да се включи в изграждането на нов LNG терминал край Александруполис. Така България може да получи достъп до нови газови доставчици от Азербайджан и търговци на втечнен газ, които изцяло да заместят руския газ.
Идеята се зароди в резултат от трудностите по изграждането на българско-гръцкия интерконектор. Проектътсе сблъска с една голяма пречка – липсата на суровина, която да го запълни. По време на пазарните тестове за изграждането му се получиха заявки само от „Булгаргаз” и гръцката DEPA за използване на едва една трета от планирания му капацитет, а при толкова малък интерес цената на преноса по него го правеше нерентабилен.
Европейската комисия и САЩ, които виждат в проекта възможност България да се откъсне от енергийната си зависимост от Русия, оказват натиск той да се реализира. Проектът е бил основна тема за разговор при посещението на помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд тази година. България да се ангажира с дългосрочни ангажименти за доставка на втечнен газ, така че капацитетът на тръбата да бъде запълнен, е настоявал Вашингтон. Така ще е оправдано изграждането на нов терминал за втечнен газ в Гърция, от който суровината да бъде доставяна към българско-гръцката връзка.
Потребителите да се ангажират с дългосрочни договори е желан вариант от доставчиците, които по този начин могат да предвидят бъдещите си парични потоци, а банките да отпуснат финансиране за скъпата преносна инфраструктура.
Американската енергийна фирма Cheniere Marketing International LLP, която е един от възможните доставчици на втечнен газ, очаква подобно развитие на пазара у нас. „Следим прогреса при проектите за нови регазификационни инсталации в Южна Европа и ги дискутираме със съответните заинтересовани лица”, коментират положението от отдела им за връзки с обществеността. В момента обаче цената, на която България би получавал газ от Cheniere през съществуващия гръцки терминал за втечнен газ „Ревитуса”, би била с около 60% по-висока от тази на „Газпром” и енергийният екип на българското правителство решава, че такъв дългосрочен договор е неизгоден. Подобно обвързване би повторило положението с двете „американски” централи „AES Гълъбово” и „Контур Глобал Марица-изток 3”, от които електроенергията се изкупува на много над пазарната цена.
България да инвестира в терминала за втечнен газ край гръцкия град Александруполис, е алтернативата. По идея на бившия енергиен министър Делян Добрев започна да се обсъжда как България директно да инвестира в терминал за втечнен газ в Гърция. Планът напредва бързо, защото след повторния пазарен тест заявките за използване на българско-гръцкия интерконектор надвишиха планирания му капацитет.
Компаниите Gastrade SA и Noble Energy ще са партньори в проекта за изграждането на терминал край Александруполис, към който интерес са заявили и от гръцката DEPA и американската Cheniere. Капацитетът е от 5.3-5.6 млрд. куб.м газ. Възможността терминалът да захранва газопровода вдъхва в него надежда.
Предвижда се цена на проекта около 400 млн. евро, но тя може да падне значително, защото той е приоритетен енергиен проект на Европейската комисия и може да получи до 50% от необходимите за изграждането му средства като грант. Между 12 и 40 млн. ще излезе дяловото участие на Българския енергиен холдинг, за да придобие 20% от проекта, като разликата идва от това дали за останалата сума ще се търси външно финансиране, или ще се покрие от бъдещите акционери.
Така се избягва зъдължението от дългосрочен договор и „Булгаргаз” и другите потребители ще могат да купуват втечнен газ на пазарни цени, когато им е изгодно. Присъствието ни на международния пазар би ограничило ценообразуването на „Газпром”, макар опитът да сочи, че такъв пазар не е много активен, ако се има предвид съществуващия терминал в Ревитуса.
Все пак този механизъм за влияние върху руския газов гигант не е за пренебрегване, а и фиксираните му оперативни разходи едва ли ще са много високи – няколко милиона евро годишно, които ще са ангажимент на Българския енергиен холдинг. Средствата със сигурност ще компенсират парите, които България даваше за скъпия газ през 2011–2015 г.