Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Лек трус ще е достатъчен да срине италианския банков сектор.
Известният като хеджфонд инвеститор Стенли Дракънмилър прогнозира, че кризата е на прага и инвеститорите трябва да се освободят от акциите си. Подобно предупреждение отправят и от Международния валутен фонд.
Това стана повод за широки дебати сред икономистите. Въпросът е кога, а не дали ще има следваща глобална криза, смята известният икономист Ричард Ран.
Все едно къде живеете и какво притежавате, кризата ще ви засегне. Тя ще обхване милиарди хора – от Гърция, Бразилия, Пуерто Рико, дори Съединените щати няма да бъдат пощадени. Пенсионерите, които разчитат на лихвите по спестяванията си, вероятно вече са усетили намаляване на доходите си, поради ниските лихвени проценти. Големият процент от държавите регистрират минимален, а по-вероятно – никакъв растеж, което е резултат от големите разходи на правителствата им, следствие на трансферни плащания, губещи регулации и данъчна политика. Държавният дълг се увеличава и не е стабилен при сегашния икономически растеж. Това води до по-големи правителствени разходи и до още по-голям дълг.
Американските правителствени облигации и ценните книжа се купуват, защото хората вярват, че имат реална стойност.
Правителството на САЩ има властта да извлича реално богатство от частния сектор чрез данъци, за да плаща лихви и главницата по дълга, а обслужва дълга, защото продава облигации в националната си валута и печата банкноти, въпреки че реалната стойност на главницата и лихвите може да бъде намалена чрез инфлацията.
Държави като Гърция и Аржентина, които не продават облигации, фалират, защото остават без чужда валута, с която да плащат главницата и лихвите. Американски щати, които не печатат долари, също могат да не обслужват дълговете си, защото в долари са деноминирани техните облигации.
В момента положението е в застой и кризата се развива бавно, защото реалните доходи в много държави или не се променят, или спадат заради срива на цените на стоките и покачване на цената на обслужване на дълговете, от което все повече страни ще страдат.
Обслужването на дълга става чрез увеличаване на данъците, инфлация или косвен „данък богатство”. Има съмнение, че италианският банков сектор трябва да се справя с дълг, който най-вероятно не може да изплати, защото е значително над 100% от брутния вътрешен продукт. Ако банките в Италия се сринат, това може да повлече верижен процес в цяла Европа.
Към момента много правителства живеят на кредит – така разпиляват националното богатство на страните си, а това е така, защото много хора потребяват повече, отколкото произвеждат.
Народите трябва да осъзнаят, че реалната стойност на заплатите и правителствените трансферни плащания ще продължат да спадат, докато общата стойност на продукцията не надвиши тази на потреблението. Тогава икономиките ще тръгнат нагоре. В САЩ се спекулира със застоя на заплатите, но това го правят същите хора, от които зависят неразчетените разходи, данъците и регулации, които предизвикват проблема. Изкушени от непремерени разходи са както демократичните, така и тоталитарните държави. Пътят за излизане от проблема е или през промени или ако това не стане, настъпва срив. Социалистическият експеримент във Венецуела доведе до това, че страната, която разполагаше със значителни нефтени залежи навремето, сега е изправена пред проблема огромна част от населението да не може да си набави основни хранителни продукти.
Така, от днешна гледна точка, може да се прогнозира, че рецесията ще ни връхлети до края на годината, защото тези, които ръководят процесите, продължават с разрушителната си икономическа политика.
