Председателят на Българския атомен форум и изпълнителен директор на „Риск Инженеринг” Богомил Манчев кометира на ядрената конференция „Булатом”, че за България ще е най-изгодно да направи АЕЦ „Белене” и нови мощности в АЕЦ „Козлодуй”.
Двата проекта е добре да бъдат осъществени, защото имаме нужда от нови ядрени мощности, но без държавни гаранции и обвързаност на цената на тока, който произвеждат.
Максималната цена на АЕЦ „Белене” би могла да е до 10,5 млрд. евро, което е по-ниско спрямо първоначалните сметки, защото междувременно цената на рублата падна, но в крайна сметка всичко е въпрос на договорености между двете страни. Дори и сега, след като Арбитражният съд се е произнесъл, могат да се водят преговори с Русия за постигане на споразумение по проекта.
Цената на привлечения капитал всъщност ще определи и цената на централата, обясни Манчев.
„Росатом” има интерес да построи и експлоатира централата в Белене, а след това да продава част от поизведената енергия на свободния пазар, какъвто е принципът на работа с АЕЦ „Акую” в Турция например.
Другият вариант пред България е произведеното оборудване да бъде препродадено, но това може да стане само чрез „Росатом”.
Към този момент в Иран, Индия и Йордания се строят атомни централи по същата технология
Оборудването, произведено за АЕЦ „Белене” не може да се ползва в Козлодуй, заради процедурата по одобрение и лицензиране, която ще трябва да започне отначало. Причината е, че оборудването е различно, защото и технологията е друга и е нужно ново одобрение, вече не на площадката, а на технологията.
Натози етап от „Росатом” не коментират решението на Арбитражния съд. В офциално становище руската корпорация изказва удовлетворение от решението на съда, потвърждава сумата от 620 млн. евро, като в нея е включена цената на оборудването – 550 млн. евро и компенсации от лихви, съдебни разходи и адвокатски хонорари.
Становището на Арбитражния съд е, че България трябва да плати поръчаното, но невзето оборудване за АЕЦ „Белене” на стойност 550 млн. евро.
Строителството на централата бе прекратено с решение на Министерския съвет, а по-късно гласувано и от парламента. Ако проектът бъде размразен, топката отново минава в полето на кабинета, а народното събрание ще трябва да гласува решението.