Желанието на Турската държава да стане част от голямото Европейското семейство ескалира през последните години. 2020 щеше да бъде годината, в която Турция можеше да стане член на Европейския съюз, но изведнъж плановете се объркаха.
Това стана ясно след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган одобри и подписа нов драконовски закон, който показа на всички, че на практика страната му не е способна да функционира рационално като западна.
Турция стремглаво се впусна в покриването на Европейските стандарти, но Ердоган демонстративно успя да срине дългогодишните мъчения.
Турция не успя „да се внедри“ в европейската обстановка
Европейските правила започват да функционират през далечната 1993 година. Известни като критериите от Копенхаген, правилата не позволяват на кандидатстващите държави да прилагат различни една от друга управленчески системи. С други думи – задължават страните да се придържат към една демократична система на управление и да поддържат други основни принципи като върховенството на закона, човешките права, свободата на словото и защитата на малцинствата. Турската държава така и не съумя да покрие тези основни стандартни изисквания.
Новите мерки на Ердоган
ЕС и по-конкретно членството на Турската държава се превърна в нещо повече от блян. Дали турското население „би простило“ подобни действия?
Очаква се нововъведенията да ощетят откъм съдържание парламентарната опозиция на управляващата неоислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган. Освен това те ще позволяват политически вдъхновени наказателни преследвания на антиправителствено настроените членове на парламента.
Основната идеология на правилата е свързана с прокюрдската Народна демократична партия (НДП hdp). Въпреки че са засегната и други опозиционни партии, самият Ердоган си позволи да обвини в участие в терористични набези НДП.
Краят на едно начало
Освен че погуби и минималните шансове на Турската държава да влезе в ЕС, Ердоган си позволи да се отнесе дръзко и да нарече съюзът „Християнски клуб“. Само по себе си това изказване допринесе още повече за изхвърлянето на Турция в аут пространството. А дали не е умишлено това действие?
Критиците смятат, че това е един вид слагане края на светската турска демокрация. Освен това е ново начало на един до болка познат конфликт между турци и кюрди.
Целенасочено или не – дали Ердоган знае какво прави?
Ердоган уцели момента и действа точно когато отношенията между турските сили за сигурност и бунтовниците, принадлежащи към обявената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК) и нейните радикални разклонения, са повече от обтегнати. Вторник бе деня, в който след редица атаки загинаха 11 души, а много други бяха ранени, когато центъра на Истанбул се превърна в сцена от американски филм – кола-бомба се взриви. На следващия ден, в провинция Мадрин имаше пореден атентат, за който основните заподозрени са поддръжниците на ПКК.
Основните причини, на които Ердоган залага в битката срещу тероризма са включени в новия закон. Освен това президентът иска да промени турската конституция и да поеме едно ново и радикално управление. В случай, че две трети от парламентарно гласувалите са съгласни с него – той ще може да осъществи своите заветни цели.
Нещата между Народната демократична партия и Кюрдската работническа партия не вървят
Отношенията между НДП и ПКК особено добри, тъй като НДП отрича да има каквито и да било връзки с ПКК. която отрича всякакви връзки с Народна демократична партия е третата по големина в турския парламент, а нейни поддръжници са 59 депутати.
За всички бе изненадваща победата на партията през миналогодишните избори, а това на свой ред доведе до ескалиране на ситуацията – конфликтът между Ердоган и ПКК стана още по-жесток.
Изглежда, че членовете на НДП не са едни от най-мирните граждани, тъй като те многократно се сблъскват с органите на реда. Дори някой от основните поддръжници на партията са били вкарвани в затвора. До там ги е докарала тяхната словестна подкрепа относно правата на кюрдите. В момента тече разследване на цели 101 депутати и то не само от НДП, а и Републиканската народна партия (РНП). Поради зачестилите разследвания и опасност от затвор, депутатският имунитет бе вдигнат.
Обвинения бяха отправени и към съпредседателите на НДП Селахатин Демирташ и Фиген Юксекдаг. Двамата мъже са обвинени в подкрепа на тероризма, но въпреки това те заявиха, че ще останат в парламентарната борба възможно най много.