Тестове на 36 вида сирена показват наличие на немлечни мазнини, повече водно съдържание и забранен за използване за направа на сирене ензим.
Цената е най-показателна за качеството на продукта – не може да има качествено сирене за под 8 лева на килограм.
Евтините продукти не са сирене
Артикулите, съдържащи немлечни киселини, са евтини, но некачествени – това в никакъв случай не е сирене.
Такъв извод направи председателят на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов, който представи резултатите от тестовете.
Комисията за защита на потребителите ще бъде сезирана, защото при някои от продуктите нарушенията не могат да бъдат подминати. Известни са няколко начина за фалшифициране на сирене. Най-разпространеният е използването на палмово масло вместо животински мазнини. Използване на сухо мляко, високо водно съдържание и ниска масленост е установено при 9 от 36-те изследвани марки сирена.
В 6 от продуктите има немлечни мазнини – сирене с доставчик „Ипекс груп“, с доставчик „Сибила“, производител „Сирма приста“, дистрибутор „Лъки 2003“ ООД, „СВА – КОМЕ“ ООД и неидентифициран производител и доставчик на сирене на Женския пазар. „Милки груп био“ ЕАД, гр. Хасково („Кауфланд“), сирене, произведено в България за дистрибутор Билла и доставчик „Клас фуд“ („Кауфланд“), са с повишено водно съдържание.
Д-р Сергей Иванов, управител на Центъра по биология на храните, заподозря останалите 27 марки в прилагане на алтернативни методи на измама.
Добавянето на ензима трансбутаминаза, който уврежда протеините в продукта е единият от тях, който прави продукта твърд, а няма метод за откриването му. Повишеното водно съдържание само насочва към употребата на този ензим. В последните години се забелязва и увеличаване на вноса му. Целта на всички е от по-малко мляко да направят нещо, което да прилича на сирене.
Зрялост под 12,6 % (при 14% на сто по БДС) е друго нарушение, установено при 26 от марките. Четири от марките са с под допустимите 44% от сухото вещество, а 3 – с високо съдържание и добавени немлечни мазнини. Съдържание на протеин под 12 на сто, при норма от 15–16%, е установено при 5 от марките.
Няма следи от антибиотици
Наличие на антибиотици и наднормено количество сол не са регистрирани при нито едно от изследвани сирена. Богомил Николов препоръча на Българската агенция за безопасност на храните по-често да тества сирената в магазините, а не в мандрите, като участват всички заинтересовани страни.
Той обясни, че сирене за 5–6–7 лева няма как да бъде произведено по традиционна технология,
но дори да го купим за 10 лева, не е гаранция, че ще е истинско. „Факт е, че ние не установихме такива груби нарушения в нито едно от по-скъпите сирена„, обобщи резултатите от проверката експертът.