На срещата на върха в НАТО, която започва в петък в полската столица Варшава, ще трябва да се декларира единство и сила на алианса, след като с вота отпреди две седмици Великобритания направи доста за разединението на Европа.
Ще бъдат взети важни логистични решения за ротационни бази и разпределянето на близо 4000 военни от четири международни батальона, танкове и артилерия в новите страни-членки, близо до Балтийско и Черно море.
Това е явно послание към Русия да подтиска агресивното си поведение, но е и сигнал към по-малките партньори от изток, че алиансът се ангажира с обезпечаването на сигурността им.
Реакцията на руската страна беше с разполагане на танкове, ракети и допълнителни части в Калининград, откъдето може да контролира сухопътната връзка с трите балтийски републики, и дислоциране на дивизии по западната си граница.
Четирите натовски батальона не представляват реална заплаха за Русия и могат бързо да бъдат разбити при мащабна военна операция, но това би изправило руската страна пред начало на военен конфликт с алианса.
Напрежението може да бъде туширано след срещата във Варшава, ако бъдат подновени преговорите в съвета НАТО – Русия, каквито индикации даде руският президент Владимир Путин.
Той заяви, че е готов с пакет от предложения за нормализиране на отношенията
Така срещата на върха ще бъде предшествана от разговори между министрите на отбраната на 7 юли и ще се превърне в сериозно изпитание за потвърждаване на единството в алианса.
В тези дискусии важна роля ще играят три фактора. Първият е положението на САЩ, които са реално в предизборна кампания и изтичащ мандат на президента Обама, чиято вина за създадената бъркотия в Европа и Близкия Изток е немалка, заради насочването на вниманието му към Далечния Изток и Азия. Обещанието на Вашингтон е да вложи милиарди в гарантиране на защитата на Източна Европа и това се приема с въодушевление от НАТО.
Изявите на Доналд Тръмп и влиянието, което има, не са добър показател за мнозина и въплъщават изолацията на САЩ, защото кандидатът за президент характеризира алианса като „демодиран” и отправи послание към съюзниците, че ако искат защита отвъд Океана, ще трябва да платят за нея.
Не всички съюзници в Европа обаче възприемат възторжено идеята на съветника на Хилари Клинтън и бивш посланик на страната в НАТО Никълъс Бърнс за постоянно разполагане на батальоните в страните от източната периферия на алианса, защото това е пряка демострация към Русия, че съюзниците са в пълното си право да се придвижват свободно по цялата територия на страните-членки.
Друг фактор с важно значение е позицията на Великобритания. Премиерът Камерън обяви, че страната е готова да оглави единия от батальоните в балтийските страни. Това е ясната позиция от Лондон, че запазва отговорността си към Европа и остава отворен към света. Но след решението за Брекзит има съмнения относно настроенията в страната за оттегляне от международните структури, в съчетание с негативни ефекти върху икономиката.
Увеличаването на разходите за отбрана няма да се посрещнат с възторг от англичаните
Позицията на Германия в алианса също е много важна. Тя трябва да демонстрира категоричната си съпричастност към идеите на НАТО. Но външният министър Франк-Валтер Щайнмайер открито критикува в последно време ученията в Полша и балтийските републики, защото „дрънкането на оръжие” изпращало погрешни сигнали към Русия.
Срещата на върха ще обърне внимание и на заплахата, която представлява „Ислямска държава” и продължаващата мигрантска криза.
Очакванията от срещата са да даде сигналите за единство и стабилност в очертаващата се несигурна обстановка, когато Барак Обама вече няма да е начело на държавата, Дейвид Камерън ще е напуснал премиерския пост, Ангела Меркел не е обявила намерението си дали ще се кандидатира за нов мандат, а и Франсоа Оланд не е със сигурно място на президентския пост във Франция.
Единствено сигурно е положението на Владимир Путин в Москва, откъдето той ще следи много внимателно процесите на запад и сигналите, които ще получи от Варшава.