Кандидатурите на Ирина Бокова и на бившия президент на Словения Данило Турк са най-сериозните кандидатури за генерален секретар на ООН, стана ясно след дискусия в британския парламент.
Ролята на бъдещия генерален секретар в отношенията между Запада и Русия и самият процес на избирането му бяха основни теми на обсъждането.
Домакин на срещата бе дългогодишният британски топдипломат лорд Дейвид Хани, член на Камарата на лордовете на британския парламент. Той е ръководил британските дипломатически мисии към ЕС и към ООН в Ню Йорк, а към момента е заместник председател на Общопарламентарната група по въпросите на ООН.
В дискусията бе аргументирана необходимостта от избирането на жена за генерален секретар на организацията, както и спазването на принципа за регионалната ротация. Независимият експерт Дейвид Кларк и американският журналист Стивън Ерлангър обърнаха внимание, че амбициите на източноевропейските страни са справедливи и не могат да бодат игнорирани, защото сред кандидатите има личности, които отговарят на всички изисквания.
Не бе подминат произходът на Ирина Бокова от семейство на „червен барон”, както се изрази Ерлангър, но не може да се отрече, че тя е компетентен управленец и политик, последователно работил по присъединяването на България към ЕС и НАТО.
„Ще бъде жалко, ако Ирина Бокова бъде спряна заради подозрения“, свързани с „погрешно сложения й етикет, че е кандидатът на Москва”, продължи журналистът, който е и носител на наградата „Пулицър” за 2002 г. Безспорният успех на Бокова да гарантира функционирането на ЮНЕСКО след оттеглянето на финансовия принос на САЩ, който представлява близо една четвърт от бюджета на организацията, е доказателство за професионализъм, се казва още в анализите на дейността й.
Хипотетични кандидатури на германския канцлер Ангела Меркел и на българския еврокомисар Кристалина Георгиева единодушно бяха определени като спекулативни от участниците в дебатите, като все пак не се пропусна да бъдат изтъкнати личните им качества.
Правилният избор на бъдещ генерален секретар на ООН би изиграл важна роля в намаляване на напрежението между Русия и Запада, бе водещата теза на участниците във форума. Този въпрос става особено актуален след решението за военна интервенция в Либия през 2011 г., а още повече след събитията на Кримския полуостров през 2014 г. Една от главните задачи на бъдещия генерален секретар ще бъде да съдейства за намаляване на тази конфронтация, която достига невиждани след Студената война размери по някои ключови въпроси, като положението в Сирия, Украйна и Южнокитайско море.