Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Анексирането на Крим, намесата в Сирия и други действия на президента Путин се тълкуват от редица анализатори като опит за изграждане на „Съветски съюз 2”. С национализма се обяснява всичко в Русия – от големия брой престъпления, базирани на омраза, до активираното желание за домакинство на големи спортни събития като Зимните Олимпийски игри в Сочи и Световното първенство по футбол през 2018 г.
Дали наистина национализмът движи руската политика?
Норвежкият изследователски съвет финансира тригодишен проект, който да се помъчи да даде отговор на този въпрос. Анализирани бяха анкети, проведени на територията на Русия през 2013 г, за възгледите на руснаците по темата за национализма и националната идентичност. Някои от тях бяха повторени след събитията в Крим на следващата година. Един от изводите от този труд показва, че руският национализъм се засилва. Други аспекти показват засилване на етническия национализъм, който е обобщен като „имперски национализъм”. Путин и администрацията му дават водеща роля на етническите руснаци за създаването на руската държава.
Това обаче може да доведе до сепаратизъм в мултиетническата Руска федерация. Така имперският национализъм се явява удобен, защото Путин може да обвърже желанието за етническо величие с величието на държавата и така представи страната като велика в нейната й цялост.
Руснаците са убедени, че Русия е една различна Европа от тази, която е покровителствана от американския либерализъм.
Анкетираните определят Русия като отделна цивилизация, или като смесица от цивилизациите на Европа и Азия, малък процент я свързват с европейската цивилизация, което е в разрез с вижданията на последния съветски президент Михаил Горбачов, който определяше Русия като част от „общ европейски дом” с граници от Атлантическия до Тихия океан. В Русия се надигат войнствени руски националистически настроения, които се засилват от рухването на Съветския съюз насам, когато Русия става доминирана от етническите руснаци.
Разпокъсаните до 2000 г. групи, прокламиращи обединение на СССР, съсредоточват усилията си срещу „чуждите в културно отношение мигранти”. Все повече се толерират етническите руснаци, което оправдава създаване на движения от типа „Русия за руснаците”. Тези настроения са опасни, както за стабилността в страната, така и в международен план. Президентът Путин успя да припознае идеите на руските националисти с възгледа за превъзходство над другите чрез акта за анексиране на Крим.
Но вълните от мигранти, смятани за чужди в културно отношение, ще подклаждат опасностите пред руската политика. Режимът е поставен пред дилемата да позволи разрастването на радикалните сили, противници на демокрацията, или да отстъпи пред крайните искания за създаване на апартейдна държава. Престъпленията от омраза рядко спаднаха през 2014 г. и това се обяснява с имперския национализъм. През 2008 г. Русия е имала най-високото равнище на тези престъпления от всички страни, членки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Част от руснаците бяха разочаровани от отказа на държавата да подкрепи етнонационалистически каузи в страната и извън нея.
Това разочарование се изрази в насилие срещу различните в културно отношение
След събитията в Източна Украйна много от радикалните националисти застанаха на страната на сепаратистите в Донецк и Луганск, но тези радикални националисти могат да създадат много по-войнствена и дори терористична радикална националистическа среда в Русия.
Руското правителство започва да обуздава националистичната вълна след 2008 г. Антимигрантската кампания, провеждана по държавната телевизия през 2013 г., показва доброволчески групи за поддържане на реда да помагат на федералните полицейски власти в акции срещу общежития на мигранти. Така се е засилва етно-ксенофобията в обществото. Анализът сочи, че днешна Русия много прилича на Русия отпреди 100 години. В доказателство се привежда усилието на Кремъл за възраждане на казашкото движение от 19 век, чрез насърчаване на местни казашки организации и даване на правомощия на улични патрули, асоциациите в обществото с Руската империя , а не със Съветския съюз, предполагат, че годините на съветско ръководство прекъсват естествения процес в страната. Руснаците обаче не се интересуват от ново териториално разширение и анкетата от 2014, сравнена с предходната година, показва уталожване на тези желания. Сегашните международни онтошения на Русия не би следвало да се окачествяват като Втора Студена война, а по-скоро като „връщане към реалната политика”. При всякакво мирно решаване на бъдещи международни конфликти ще трябва да се отчита волята на Кремъл.
