Валутни курсове за 29.04.2024
Щатски долар (1 USD) 1.73451 лв
Евро (1 EUR) 1.95583 лв
Британски Паунд (1 GBP) 2.18358 лв
Швейцарски франк (1 CHF) 1.84078 лв
Начало / България / Икономика / Пътят през Кресненското дефиле ще струва 350 млн. евро, а не 1 млрд.

Пътят през Кресненското дефиле ще струва 350 млн. евро, а не 1 млрд.

Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова декларира, че автомагистрала „Струма” е приоритет и предизвикателство за правителството, защото е стратегически европейски коридор, който осигурява връзката между пристанището в Солун и Румъния, а оттам и към Западна Европа.

Това трасе е с национално и международно значение и е едно от най-натоварените в страната, а и осигурява работни места на много хора. Затова погледът на правителството е насочен към довършването на целия коридор.

Най-важното е обаче да се осигури безопасно пътуване, защото всеки ден по отсечката стават катастрофи, които костват човешки животи

Няма значение как ще се казва построеният път – магистрала или скоростен път, важното е да има налице готово и безопасно съоръжение с по две ленти за движение в посока, за да се избегнат инцидентите.

Проектът на правителството е маршрутът да бъде завършен за 350 млн евро, но има идея за дълъг тунел, която ще го оскъпи до 1 млрд евро.

Апетит към строежа на 15-километровия тунел имат чужди фирми, специализирали в изграждането на съоръжения с подобна дължина и сложност. Трудност пред изпълнението на този проект е възникването на необходимост от депониране на огромен обем земна маса, която на места е с радиоактивно излъчване. Алтернативният вариант, който е и по-евтин, почти напълно дублира съществуващото трасе, като на места, където е необходимо, ще се изградят тунели, полутунели , виадукти или път на две нива. Такива проектни решения има в цял свят и биха стрували не повече от 350 млн. евро.

В Народното събрание ще се гледа законопроект за дигитализация на картите на възстановената собственост

Има шанс окончателно да се постигне съвпадение с кадастралните карти. Комисиите по земеразделяне преди са нанасяли координати на обекти,без да присъстват на терен, а по описание и затова се е получило, че трасето през Кресненското дефиле на картата е отбелязано в реката, а пътят към Рилския манастир – в гората.

Изготвен е проект за изчистване на тези грешки, който ще се финансира по Оперативна програма „Добро управление”.

Но тази година погледът на правителството ще е насочен към Северна България

Лиляна Павлова
Източник: МРРБ

Там са отпуснати 130 млн. лв. за целеви ремонти на пътища. Допълнително, по Оперативна програма „Региони в растеж”, са одобрени проекти за финансиране на ремонт на пътища, а те приоритетно са в Северна Бълария. Проходът „Петрохан”, отсечката Плевен – Ловеч, старият път от Монтана за Видин, пътят Разград – Силистра са трасетата, които ще бъдат реновирани. Трябва да бъде възстановен балансът между Северна и Южна България, където състоянието на пътищата е много по-добро. От 2017 г. ще започне целенасочена инвестиционна програма за подкрепа на слаборазвитите райони. Ще се обърне внимание на Северозапада. Програмата е изготвена, но липсата на проектна готовност я праща за реализация догодина. Опитът покзва, че за 10–12 години регионът ще се стабилизира и хората ще осъзнаят неободимостта да се завърнат по родните си места, обобщи министър Павлова.

По темата за незаконното строителство министър Павлова изнесе данни, че годишно ДНСК премахва около 1000 незакони строежа, но те са по т. нар. „заварено положение”. В последните години почти няма незаконно строителство, защото държавата е дала ясен знак за нулевата си толерантност към подобни нарушения.

Засега остават проблемите с гетата, защото са комплексни – от една страна има налице самонастаняване в чужди имоти, а от друга – местните власти оставят гетата да се разрастват по политически причини. Последният пример в това отношение е Гърмен, където кметовете през годините са издавали адресни регистрации на живеещи в незаконни постройки.

Виж също

АЕЦ Козлодуй

432 млн. евро ще струва 20 години повече живот на реакторите в АЕЦ „Козлодуй”

Седмият национален доклад на България за изпълнение на задълженията по Конвенцията за ядрена безопасност дава …