Колко струва човешкият живот?

Свързани Статии/Новини

14 ЮЛИ

15.07.2016

Шампионатът на „първите пъти” вече е в историята

12.07.2016

Медии, власт, корупция и само един въпрос „Къде е границата?“

10.07.2016

Хората казват, че единственото което е безценно на този свят и което без значение на сумата в банковата си сметка не можеш да купиш е Животът. В повечето религии, дори се смята че животът на всеки един от нас е дар от Господ, и че само Той може да ни го отнеме, както ни го е дал. Понякога обаче се замислям като един не много набожен човек, Бог ли определя кога да започне и кога да свърши земният ни път? Или пък е съдбата, изтъкана ни от Клото и преряза на от Атропос, когато вече е преминала през ръцете на Лахезис?

Може и да има някой, който все още вярва в предначертаването на житейския път, а може и всички тези вярващи да са се превърнали в обикновени хора, които всеки ден са свидетели на несправедливостите, случващи се с останалите от тълпата. Преди и аз вярвах, в Господ, в Дядо Коледа, в магьосници и всякакви фантастични същества, за които обаче няма доказателства, че съществуват.

Всичко стана бързо. Сакаш една сутрин се събудих и осъзнах, че всички те са една измислица, плод на въображението на някой, някъде си, който иска да има нещо по-висше от него, нещо по-добро, нещо по-вълшебно. Премигнах с очи и тези висши, добри и вълшебни създания ги нямаше имаше един свят, който се бори за територия, който изсмуква и последните ресурси на Земята, който е полудял за власт и пари. В света нямаше мир и разбирателство, а само политически лидери, уж по-качествени от предишните, които влагаха в армии и оръжия и забравяха за хората, онези хорица които стискат и последните монети, за да си купят къшей хляб и ходеха боси, голи и болни, защото системата, в която живееха продължаваше да налива в уж една защита на страната си, а в същото време предизвикваше война.

И тук, все още вярващите в Светото писание, ще кажете „Идва второто пришествие.“. И може да сте прави, живеем във времена, в които без значение в кой край на света се намираме, без значение дали живеем в република или монархия, демокрация или тоталитаризъм, все сме мачкани. Плащаме всякакви смислени и безсмислени данъци, кой знае за какво, потъват ни честно изкараните пари в държавните хазни, които по-късно да бъдат уж използвани за по-нуждаещите се, а в крайна сметка те и стотинка не виждат от тях. Без значение дали сме в България, САЩ или Китай, нашите пари отиват за едно, което не е за опазване на човешкия живот, а точно обратното – за разрушаване.

Война или здравеопазване?

Преди две години се запознах с един американец, работихме заедно. Той беше на 45 години тогава, а на външен вид изглеждаше като 70 – годишен, без зъби, с бяла коса и вечно угрижено лице. И той като мен работеше за $9 на час. Честен човек беше, седем дни в седмица изкарваше прехраната си от 6 сутринта до 12 вечерта. Не сядаше. Сигурно се изморяваше, защото от време на време излизаше за по цигара и се облягаше на една стена. Всяка седмица, той плащаше по 7,65% от своето седмично възнаграждение за здравни осигуровки, които обаче не покриваха да си направи зъбите. Този човек живееше с жена си под наем и ми разказа, че все още мечтае за свой собствен дом, защото никога не е живял в такъв. Жена му пък имаше рак. И колкото и кампании да правят  в САЩ за борба с това коварно заболяване, и колкото и да обсъждат и да се хвалят с постиженията с в областта на овладяването и дори справянето с тази болест, една обикновена жена беше пример за обратното. Здравната и осигуровка, казали, не покривала лечението. Да, все още говорим за великите Съединени американски щати, които оставят собствения си народ да умира от болести, а има достатъчно ресурси за създаването на могъща армия.

И тук сме така…

Макар и не в толкова голям размер, всеки месец и ние плащаме здравни осигуровки, които обаче като отидем на лекар се оказва, че почти не покриват и половината от сметката, която получаваме. За един най-обикновен профилактичен преглед, често се случва да оставим около 10-15 лева, в зависимост от ценоразписа на лечебното заведение, за потребителска такса и микробиологични изследвания. Тогава щом тези най-основни манипулации, които се извършват при лекуващия лекар плащаме, къде отиват 8% от заплатите ни всеки месец? Не са за рутинните прегледи, не са и за пълното покритие на болничните разноски.

Болници или хотели

Настанявайки, някой човек в болница той макар и със здравословен проблем се чувства по-добре от мисълта, че е в сигурните ръце на специалистите, които ще го „поправят“ и той ще бъде като нов. Уви, това няма как да се случи, освен ако не се доплати правилната сума на правилния доктор. За никого не е тайна, че някои лекари, понякога, извън всички болнични разходи, които приличат повече на хотелски, искат малко парички отгоре, ама дадени под масата, за да се погрижат за престоя на пациента. Това е всеизвестна тема, за която се говори само, ако някой умре, заради лекар който не си е свършил работата. Едно вметване, говорим за ДЪРЖАВНИ болници и лекари, които са положили Хипократовата клетва. Същите тези, които са се заклели да спазват етичните стандарти и норми, се стараят да измъкнат от бедния болен българин и последния лев, който му е останал, в противен случай те ще го оставят да оцелява сам. Е, една сестра ще ходи сутрин да му носи кроасан за закуска и да му влива лекарството, но до там ще се изчерпа грижата за пациента. Няма да е първият, който не е имал финансовата възможност да се „отблагодари“ на доктора, няма и да е последния.

Лекарите ли са новите прависти и икономисти?

Напоследък ми прави впечатление, че специалистите у нас, дават грешни диагнози на пациентите. За едните болки в корема предписват спешна операция от Апендицит. За реална диагноза рак на панкреаса, нашите специалисти казват камъни в бъбреците. Това ме кара да се замисля, дали лекарите нарочно омаловажават и отежняват здравословното състояние на пациента, или просто в последно време в България има повече медицински служител, които обаче са изкарали обучението си през пръсти, от колкото прависти и икономисти? Понякога що се отнася до живота на някого тези „грешки“ довеждат до фатален край, а после в поредното прессъобщение от болницата казват лекарска грешка. Не бих нарекла, подобно деяние грешка, а нехайство, което не винаги бива наказано, къде заради рушвет на господата и дамите в съда, къде заради друга „грешка“ на лекарската комисия.

Цената

Годишните разходи на един български гражданин за здравни осигуровки, работещ на минималната заплата се равнява на 403,20 лева (4,8% на месец се покриват от работодателя – за 12 месеца 241,92 лева). Ежемесечно НАП взема по 33, 60 лева от човека, работещ за чисто 329,24 лева, след което тези пари се превеждат към НЗОК, която обаче като потрябва на този човечец „покрива частично“ или „не покрива“ болнични или оперативни разходи. Същевременно една животоспасяваща операция започва от 4 – цифрена сума на горе. Тук е и мястото да се обърна към нашите управляващи, какво прави един човек, който живее с 300 лева на месец, работи, плаща данъци, сметки, издържа семейство, в случай че се нуждае от оперативна намеса, за да живее а от Здравната каса покриват само една част от нея в най-добрия случай?

И мигнах пак и всичко беше същото. С живота се търгуваше на едно, а хората бедни, изтерзани, без подкрепа, умиращи от болести или войни, жертви на системата…