Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
ДЕВЕТИ ЮНИ 1923. Поредната дата от нашето минало, която не бива да премълчаваме и която предизвиква размисли. Но това трябва да стане не както дяволът чете евангелието.
Баналното, но винаги точно сравнение ми хрумна, когато в сутрешните блокове слушах един, когото от дискретност ще нарека Доносников, а иначе е широко известен журналист, служил на комунистическата власт предано и всеотдайно с доноси и опити да разбие съдбите на свои колеги. От което не се срамува и дори го изтъкваше неведнъж като особен принос към патриотизма и запазване на националния ни суверенитет. Сиреч, посипи главата си с пепел и се чувствай невинен, независимо от мръсотиите, които си сторил на другите с цел собственото си кариерно израстване.
Та от този „велик днешен демократ“ чухме, че и научихме, защото самовлюбеността му на изключителен ерудит му позволява да се самоиздига на пиедестал, защото фактически арменски геноцид не е имало и Бундестагът е предприел обиден към приятелска нам Турция произвол, с което е накърнил честта и националното й достойнство.
Като аргумент за чутовното му твърдение използва незнайно защо присъствието на арменски лидери в частите на СС през Втората световна война, като – пак незнайно защо! – пропусна малката подробност, че двете събития са разделени във времето от поне четвърт век. И с нехайната лекота на човек, който се е оторизирал с правата на първа инстанция, обясни на широката публика, че фактически Турция е била в правата си, защото се е намирала в положение на гражданска война, а при такива обстоятелства многобройните жертви са неизбежни.
На внимателната реплика на водещия, че жертвите са милион и половина и са само от едната страна, той покровителствено-снизходително му препоръча да чете и да се образова и пак прехвърли разговора към арменците, които през войната са преследвали евреите.
Уроците на историята
Отделих твърде много място на този безспорно недостоен човек, защото от подобни нему напоследък все по-често слушаме препоръки как да четем и да разбираме историята.
Разбира се, няма да повтарям всеизвестния афоризъм, че тя, историята, ни учи, че не се учим от историята, но на 9 юни 1923 година е извършен военният преврат и свалено законно избраното правителство на Александър Стамболийски. Самият той е заклан като животно и трупът му е подложен на гавра и поругание.
Оставям на читателя, в чиято интелигентност не се съмнявам, да прецени дали превратът е фашистки или демократичен, само ще добавя, че значителна част от цвета на нацията е избита ей така, без съд и присъда – немислимо е да се изброят имената на всички жертви, защото следва като отговор Септемврийското въстание, потопено отново в кръвта на братоубийството и на белия терор се отвръща с червен, за да стигнем до 1925 година и атентата в църквата „Света Неделя”.
ХХ век в нашата история е кървав и това не бива да се забравя. Българи са проливали кръвта на българи, българи са избивали българи в името на България, като всички са определяли своята правда за истинска и велика.
Иска ми се черните дати от миналото ни да не потъват в забрава и да не ги оценяваме според политическите си пристрастия като положителни или отрицателни, както редовно го правим, водени от внушенията на властващите.
С какво испанците ни превъзхождат – освен може би с мъдростта, – та са могли под огромното разпятие да положат гробовете на франкистите и републиканците и да ги поменат с всеопрощаващия надпис „Те умряха за Испания!” Нека да си спомним за 9 юни, нека да не отминаваме 23 септември, нека да не премълчаваме 9 септември, но да намерим сили и когато запалим свещ да признаем, че всички заслужават народната памет.
Защото са го правили в името на България!
