Валутният борд в Нигерия издържа само година

Нигерия прекрати дейстието на валутния борд, който бе въведен в страната миналата година.

Пазарите реагираха на действието на най-големия африкански износител на петрол с 30%-но обезценяване на наира – националната валута на Нигерия, спрямо долара.

Централната банка на Нигерия взе трудното решение сама да преодолява задълбочаващия се дефицит на чуждестранна валута. Не можеше да поддържа изкуствено и курса на валутата на равнище от 197 наира за щатски долар. След официалното обявяване на решението курсът мигновено скочи на 280 наира за долар, като в къси срокове бяха купени над 530 млн. долара от 21 банки в страната. На черно  курсът беше 325–345 наира за долар, което бе с 10% по-ниско заради очакванията банката да предложи още ликвидност на пазара, за да намали търенето.

Nigeria’s naira is tumbling after a currency float, but that’s a good thing https://t.co/nIngPTVBLN via @qzafrica

— Quartz Africa (@qzafrica) June 21, 2016

Има поръчки за 4 млрд. долара и централната банка се нуждае от около 4 седмици за удовлетворяването на заявките.

Очаква се след трусовете, причинени от напускането на борда, националната валута да се успокои на равнища от 250 наира за долар.

Девалвацията беше необходима от известно време на икономиката, и за това предупреждаваха финансистите, за да може да се почувства свеж полъх и раздвижване в производството. Недостигът на валута пречеше на икономическия растеж и насочваше финансови потоци към чужбина.

Тежката криза, в която Нигерия попадна, е породена от ниската цена на петрола, а след въвеждането на валутния борд през миналата година се задълбочи. През първото тримесечие бе отчетена рецесия от 0,4% от Брутния вътрешен продукт.

След девалвацията на наира износът ще стане по-конурентноспособен, а чрез поскъпването на вноса ще се стимулира бизнесът, ориентиран към експорт. Има и опасения от засилена инфлация.