Международният валутен фонд е разработил две схеми за изхода от референдума на 23 юни.
И при двата възможни варианта от допитването последиците за британската икономика ще са негативни.
Ако британците изберат да напуснат ЕС, ще влязат в продължителен период на нестабилност, доверието на инвеститорите ще отслабне, пазарите ще се лабилизират. Оставането в рамките на съюза също ще донесе, макар и по-малко неблагоприятни последици. Растежът на британската икономика за тази година ще бъде 1,7%, а не заплануваните 1,9%, а за догодина ножицата между прогноза и реалност ще е още по-голяма – 1,4% растеж, съпоставен с 2,2% очаквания. Очакванаа безрабоица за тази година ще е 5%, а догодина – 5,3%.
Евентуален брекзит ще повлече икономиката към отрицателния растеж от -0,8%, за да изплува тя чак през 2018 до равнище от 0,6%. Безработицата ще се увеличава с по-бързи темпове и догодина ще бъде 6%, а през 2018 – 6,5%. Очаква се и скок на инфлацията през следващата година – при прогнозни резултати от 1,9% на 4%.
Директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард изнесе реч във Виена и призова британците да изберат оставането в съюза, като припомни близките връзки с континента и ръста на търговията, обусловени от членството.
Тя очерта и мрачната алтернатива – ако резултатът от референдума сочи брекзит, то предстоят сложни преговори с Брюксел за изясняване на механизма за напускане на съюза, а политическите, юридическите и търговските връзки между Великобритания и 27-те членки трябва да бъдат преразгледани.
Последните данни от допитване до общественото мнение сочат преднина от 7% на желаещите да останат в съюза. Анкетирани са били 1064 души по телефона за периода от 10 до 15 юни. 53,3% искат оставане в ЕС, а 46,7% декларират, че ще гласуват за напускане. Коренно различни са резултатите в онлайн допитването. Там 55,5% подкрепят брекзит, а 44,5% са за запазване на членството.