Борис Джонсън, бивш градоначалник на Лондон, спечели конкурса за стих, осмиващ турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
„Имаше един младеж от Анкара.
Той беше ужасен загубеняк.
Докато овес не пося.
С помощта на една коза.
А дори не спря да каже благодаря.”
Тези редове спечелиха наградата за Джонсън, който е и водач на движението за излезане на Великобритания от Европейския съюз.
Стихотворението предизвика коментари, макар да няма почти никаква литературна стойност, както се вижда. За британците, които недолюбват ЕС, то е ясен знак, че Короната няма да се съобразява с Ердоган, както и с германския канцлер Ангела Меркел.
Във Великобритания хората живеят свободно, защото го няма нито Ердоган, който праща несъгласните с политиката му в затвора, нито я има Меркел, която заплашва със съд критиците на турския президент в Германия. Такова е обобщението на реакциите в медиите на Острова към един стих, който вероятно има заряд да промени историята.
Междувременно, докато великобританците обмислят своя вот на референдума, в ход е истинска кампания, която да насочи избора им. И то – в полза на напускането им на обединена Европа. Стихоплетството е своеобразният начин на Борис Джонсън да покаже края на британската зависимост от конюнктурата в Брюксел.
Поетическият опит е в пряк диалог с безсилието на Германия да се противопостави на авторитарния стил на Ердоган.
Турският президент получи частична реабилитация, след като съдът в Хамбург удовлетвори иска му срещу телевизионния водещ Ян Бьомерман, като забрани шест строфи от личните му сатирични стихове, писани за осмиване на Реджеп Ердоган. Водещият е заплашен от солена глоба и лишаване от свобода за шест месеца, ако наруши наложената забрана.
Борис Джонсън е поданик на Нейно Величество и е свободен в словата си, а те са особено красноречиви на фона на обсъжданото в Брюксел премахване на визите за турски граждани.
На 23 юни е решаващият за съдбата на Великобритания ден, в който те трябва да определят бъдещето на страната си, а и насоката на развитие, която ще поеме самият Европейски съюз.
Опасностите от мигрантите, евентуални политически и икономически успехи са главните аргументи на част от консервативните медии, които те изтъкват в полза на излизането от съюза.
Свободата на словото на Острова е жива и това е същността на емоционалното послание, което Джонсън отправя към света с поетическия си опит. Дали това ще се окаже най-силният му, макар и неосъзнат ход, в кампанията около референдума, бъдещето ще покаже, но бившият градоначалник на Лондон остана в историята като „Човекът, който се присмя на Ердоган„.