По време на петата водна конференция министър Лиляна Павлова информира, че 14 общини не желаят да се включат в окрупняване на ВиК дружествата си в асоциация и единен воден оператор. По този начин страната ни рискува да загуби 2,3 млрд. лв. по оперативни програми, финансирани от Европейската комисия, защото консолидирането е основно нейно изискване за отпускане на средства за пречиствателни станции и водна инфраструктура в градски райони с над 10 000 души население.
Утвърдените документи изискват във всяка област да се въведе единна цена, а в общините, които останат извън асоциациите, цената на водата за домакинствата може да се окаже по-висока. В момента действат 51 ВиК дружества, които трябва да се редуцират до 29 след реформата.
10 общини от Пазарджишка област са против обединяването, в Габрово, Кюстендил и Монтана също има противници, като се мотивират с опасения, че след окрупняването цената може и да се повиши. Дава се за пример Берковица, където цената на куб. м. е 1,08 лв., докато в Монтана – 1,94 лв. Това, обаче, е неизбежната посока, коментират от министерството.
Освен аргумента за цената на услугата от ВиК дружествата се опасяват, че ще загубят своята идентичност и собствеността си, а от друга страна кметът е този, който „ръчно ги управлява”, а това не винаги е с добър ефект, анализира Павлова и добави, че „поскъпването е неизбежно, българският закон казва: една област – една цена. Новите наредби на регулатора – на Комисията за енергийно и водно регулиране, базирани на нов тип ценообразуване, а именно за сметка на новите критерии за качество така или иначе ще промени цената в тези населени места”. Все пак примерните модели показват, че където има окрупнен оператор, а дружествата са се присъединили към голямата държавна структура, цените ще бъдат по-ниски, отколкото в общините, които отказват да се включат в консолидацията.
„Като обсъдихме новите тарифи, новите бизнес планове, които те подготвят, новият начин на ценообразуване, те започнаха да осъзнават, че аргументът с ниската цена малко по малко ще отпадне пред техните граждани” и никой не цели да закрива ВиК операторите, а точно това опасение е плод на неразбиране, продължи министърът.
„Те стават част от едно акционерно дружество. По места техниците, инженерите остават да работят. Но просто ние нямаме нужда – давам пример с Пазарджик – да имаме десет финансови дирекции, десет администрации, вместо да имаме една обща администрация, това е абсолютно разпиляване на ресурс и инвестиции”, навлезе в структурните детайли Павлова и завърши, че целта не е да се отнеме властовият ресурс от кметовете, а водният сектор да бъде управляван по-ефективно.
Относно цените, очакванията са, че промяна би могла да стане от 2017 г., но това до голяма степен зависи от бизнес плановете на дружествата за периода до 2022 г., които трябва да бъдат представени най-късно до 3 юни тази година. Новата цена ще бъде определена, като се вземат под внимание състоянието на активите и плановете за инвестиции, за които е предвидена сумата от 200 млн. лв. годишно, намаляване на загубите и подобряване на системите.
Павлова успокои, че държавата е приела праг на поносимост за цената на водата – 2,5% от средния доход на домакинствата в дадена област. Така на практика излиза, че за 1 куб. м. вода може да се плаща от 3,5 до 5,5 лв, при средна цена в момента от 1,80 лв.