Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Президентът на Беларус Александър Лукашенко бе притеснен от действията на Русия и анексирането на полуостров Крим, затова направи опит да се дистанцира от големия си съсед по време на събитията преди две години.
В отговор Русия намали доставките на петрол и това може да се окаже достатъчен аргумент Минск да преосмисли позицията си.
Москва елегантно показва на бившата съветска република, че с изпадналата в рецесия икономика тя няма много възможности да лавира и след като е зависима от изгодните цени на енергийните ресурси, които Русия й доставя, не може току-така да загърби добрите отношения с Кремъл.
В близкото минало Украйна често използваше намалените доставки на газ, за да аргументира по странен начин собственото забавяне на плащанията на синьото гориво. Сега изглежда, че Беларус е изпаднала в идентично положение, защото от началото на юли „Транснефт”, което снабдява страната с петрол от Русия, е намалило доставките с 40%, сравнено с предходните три месеца. Минск се мъчи да си осигури ресурса от алтернативни източници, но изпада в затруднение, тъй като цените им не са изгодни, защото Русия предлага нефта за Беларус преференциално.
Двете рафинерии на страната разчитат на руската суровина, защото продуктите, които произвеждат, са главно за експорт и са 20% от износа на бившата съветска република.
Намалените доставки се обясняват с търговски спор от руски официални лица, но реално са вдигнат пръст от Владимир Путин към опитите на Лукашенко да се сближи със Запада. В средата на седмицата беларуският президент се срещна с американския шерже д`афер в Минск под предлог за нормализиране на отношенията със САЩ и отправи намек към Кремъл, че никой не може да попречи на развитието на двустранните връзки.
Лукашенко е на власт вече 22 години и е смятан за верен съюзник на Кремъл, но винаги се е мъчил да извлече полза за страната си в отношенията й с по-големия брат. Събитията в Украйна обаче го направиха предпазлив и той започна да поглежда с надежда отвъд Океана. В страната му има голяма рускоговоряща общност, подобно на Украйна, и Лукашенко изпитва опасения от развитието на подобен сценарий. Затова той се въздържа да признае Крим за неделима част от Русия, а преговорите за разполагане на руска военновъздушна база на територията на Беларус бяха отложени.
Преди две години той се изказа предпазливо за ставащото в Украйна, като отправи посланието, че въпреки малките размери на страната му и липсата на ядрено оръжие, разполагат с достатъчна по численост армия, за да се противопоставят на всяка заплаха, защото ще защиават земята, държавността и независимостта си.
Лукашенко започна да сондира мнение за затопляне на отношенията със Запада и ЕС, които бяха влошени заради наложените санкции срещу резултатите от манипулирани избори и преследване на инакомислещите в страната. През февруари ограничаващите мерки бяха прекратени, а Беларус води преговори с Международния валутен фонд за заем от 3 млрд. долара.
Лукашенко демонстрира добри отношения с Москва, но действията му поставят под съмнение искренността им
В отговор на ембаргото, наложено на Русия от ЕС, тя предприе контрамерки и забрани вноса на стоки от общността. Беларус използва хитър ход,като препакетира стоки, внесени от Полша, и така ги представя за собствено производство и успява да поддържа търговията с Русия, без да влиза и в противоречие с директивите от Запад. От Кремъл не правят пречки на тези отношения, защото двете страни са в митнически съюз и няма проверки по границите им. На практика възможностите на Минск да лавира не са големи, защото са изцяло зависими от доставките на енергийни източници от Русия. Те могат да си набавят необходимите ресурси и от Полша, но ще им излезе доста по-солено. Изчисленията показват, че облагите от руския внос на преференциални цени са около 3 млрд. долара годишно, което е около 1/3 от бюджета на страната. Лукашенко не може да си позволи да загуби това перо на фона на икономическия спад от 4% за миналата година и 3%-ното намаление от началото на годината. От друга страна, всяка помощ от Запада ще е срещу съотвената цена, която Беларус не е склонна да плати. Така и евентуалният заем от МВФ би се случил срещу либерализация на пазара, а Лукашенко стопира този процес дълги години.
