Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Мнозинството, с което надделя мнението Великобритания да напусне Европейския съюз бе крехко.
В някои държави такъв важен въпрос изисква мнозинство от 2/3.
Затова доста анализатори смятат, че на практика излизането от общността няма да се състои.
Мнения на подкрепили Брекзит, звучат фрапиращо. Такова е например на кореспондента на „Индипендънт” Шон О`Грейди: „Аз гласувах за излизането, но ако отчета всички доводи, не може да се отрече, че в крайна сметка ние ще останем”.
Има и друга причина, която да води към такъв извод. Във Великобритания само Парламентът може да реши дали да уважи волята на гласувалите на референдума. Такъв резултат не може да се пренебрегне, но не е от решаващо значение.
Европейският съюз също няма полза от излизането на Обединеното кралство. Наследникът на Камерън на премиерския пост ще преговаря с Брюксел за някакво по-изгодно споразумение. Лидерите на ЕС от своя страна са умни хора и ще предложат нещо, което да е приемливо за привържениците на Брекзит. Някакво решение по миграционната криза е болна тема за британците и може би там ще се търси пробив.
Когато Брюксел направи отстъпките, които ще успокоят Лондон, защото Великобритания е важен член на общността, най-силно ще се чуе гласът „против” на екстремистите, но никой от двете страни на Ла Манша няма интерес точно те да решават проблемите.
Малко са и останалите в Консервативната партия, които да подкрепят тази важна стъпка. Дори бившият кмет на Лондон Борис Джонсън даде заден ход, а бе от най-активните противници на оставането.
Ако пък на следващите избори на власт се изкачат лейбъристите, те съвсем няма да подкрепят излизането. Вероятно, ще се организира отново референдум и тогава резултатът може би ще е противоположен .
Дори и самият процес на отделяне от съюза е бавен и продължителен.
Ако Камерън, подведен от емоции, веднага след референдума бе задействал чл. 50 от Лисабонския договор, страната вече щеше да е започнала процеса и нямаше да има път назад. Но чрез тактическия ход от негова страна да си подаде оставката се дава време страстите да се уталожат и страната да размисли върху последствията от евентуално излизане, а те се оказаха по-сериозни, отколкото хората смятаха.
Все пак референдумът има поръчителен характер, но и Парламентът не може с лека ръка да пренебрегне волята на 17 млн. избиратели. Затова най-вероятният сценарий изглежда първо да има общи избори, след това да се насрочи втори референдум или направо избори „две в едно”.
Гидеон Рахман от „Файненшъл Таймс” също споделя мнението, че Брекзит няма да има с аргумента, че „вече сме гледали подобен филм” и припомня събитията в Дания през 1992 г., когато отхвърлиха Маастрихтския договор, който поставяше началото на ЕС, а девет години по-късно ирландците бяха против Договора от Ница, който правеше промени в Маастрихтския. Те дори бяха и против Лисабонския договор, който смени така и не проработилата Конституция на ЕС.
Европейският съюз тогава се принуди да даде някои отстъпки на датчаните и ирландците и по-късно те подкрепиха споразуменията.
Затова съмненията относно реализацията на волята от референдума остават и само времето ще покаже кой ще надделее.
