Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Темата за броя на сексуалните актове в една нормална връзка се обсъжда много отдавна. Насочването на вниманието към секса ни кара да се запитаме дали го правим правилно.
Има ли оптимална бройка, при която семейството ще е хармонично и двамата – щастливи?
Жулиет Ричърдс, експерт по сексуално здраве в Университета на Нов Южен Уелс, Австралия се опитва да даде отговор на този въпрос, макар той да не е еднозначен.
Хората, които се възбуждат рядко или почти никога, не изпитват нужда да правят секс. Те могат да не правят секс в много дълъг период от време и това по никакъв начин не им се отразява. Други губят спокойствието си, стават раздразнителни от на пръв поглед дребни неща, чувстват се дори нещастни, ако само няколко дни не правят секс.
Има хора, които изпитват сексуално влечение, само когато до тях има желан партньор. При липса на такъв те губят интерес и към секса и не усещат липсата му.
В различните възрасти необходимостта от секс се променя. Интересът към секса идва и си отива, но това става в различни периоди. При болест, стрес и други екстремни емоции може изобщо да не се сетим за секс, въпреки че някои го практикуват, за да се освободят от стреса.
Често в семействата с малки деца родителите оставят секса на заден план, защото са изморени от грижите, които полагат за тях през деня, и предпочитат почивката и спокойствието нощем пред интимните ласки. Други от тази група пък се притесняват „децата да не чуят” какво правят родителите им в усамотението си.
Има група, която с течение на годините постепенно загубва интерес към секса, но при неочаквана и нова връзка те бързо се връщат към практиката и отново започват да изпитват удоволствие от него.
Понякога сексът се практикува и сякаш по задължение – на единия от двамата партньори в момента може и да не му се прави секс, но за да задоволи желанието на другия от двойката, симулира интерес и желание за секс.
Някои хора не изпитват влечение да правят секс с някого, но чувстват постоянна възбуда и имат високо либидо. Налага им се често да прибягват до самозадоволяване, за да успокоят нагона. Такива хора демонстрират черти от характера си, характерни за аутистите – не се интересуват от желанията и намеренията на другите и трудно намират общ език с тях, но се стремят към баланс на собствените си емоции и чувства.
Ричърдс обобщава, че сексът трябва да носи наслада и да ни предизвиква да продължаваме да го правим до старостта, а не просто да гоним някаква определена бройка.
