Ако процесът на емигриране на българите продължи със същия темп, страната ни ще се изправи пред проблем с недостиг на работна ръка.
Един от всеки четири се замисля за алтернатива навън
Процентът на хората в активна възраст, които са изкушени да си пробват възможностите зад граница, е 14.
Най-силни са емигрантските настроения в Северозападна и Североизточна България – областите Видин, Монтана, Разград, Добрич и Силистра.
Този процес води към недостиг на работна ръка от 400 000 души.
Доходите у нас растат бавно и ако продължи това темпо, през 2030 г. ще достигнем до половин средна европейска заплата.
В двустранния процес на емиграция България изпраща повече хора, отколкото приема. Напускат хора, работещи в икономическата сфера, а причината е повече от ясна – ниското заплащане тук и надежда за по-висок стандарт в чужбина. Друг мотив е и слабата възможност за реализация на родна земя.
През 2001 г. заплатите ни са 19 пъти по-малки от европейските и плавно нарастват, за да достигнат през 2014 г. до „само” шест пъти по-ниски стойности от тези в Европа.
Трайната емиграция е около 1 млн. души
Изселниците, които работят сезонна работа навън и се прибират по-често, създават впечатление за по-голям брой напуснали.
Те изпращат ня свои роднини тука 1,3 млрд. евро. Предназначението на тези суми е главно за издръжка на живота, а минимална част предприемат започването на собствен бизнес.
Трайната тенденция е в следващите 10 години да изпитваме недостиг на работна ръка, докато нашите работници отиват на гурбет, а работните места тук ще се запълват от други емигранти, които са намерили по-добри условия за реализация у нас.