Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
На книжния пазар се появява „ВРЕМЕ СЕКЪНД ХЕНД”, автор Светлана Алексиевич, последният носител на Нобеловата награда за 2015 година.
Коя е тя, кой да ти каже. Баща – белорусин, майка – украинка, води се за белоруска авторка, пише на руски, получава поздравления за наградата от Владимир Путин, което може да се приеме като ирония към Нобеловия комитет, предвид антисъветската и антируска тематика на писанията й. Това прилича донякъде на социалистическото време у нас, когато „смели” автори критикуваха действителността със сатиричните си произведения и получаваха на премиерите си кошници с цветя точно от „потърпевшите”, но да не се отклоняваме от същността на разсъжденията си. Обясними са високите тиражи на авторката от западноевропейските й издатели, както е обяснима и малката й известност сред литературния елит. Разбира се, тук бихме могли да вмъкнем нашето недоволство, че за 116 години ние, българите не сме успели да се вредим и да имаме наш представител в този елитен списък. Няма да коментираме как Пенчо Славейков не е достигнал до лауреатството единствено заради преждевременната си смърт и тогава би бил дори сред най-младите удостоени.
Или пък кандидатурата на Елисавета Багряна не е била подкрепена от тогавашното правителство и шведите са я оставили без внимание, но тогава тя пък щеше да е сред най-възрастните носители на наградата. Оставяме без коментар непотвърдените кандидатури на Иван Вазов, Йордан Йовков, Йордан Радичков, Антон Дончев, Валери Петров – така или иначе България няма свой нобелист и ни остава крехката утеха, че поне Елиас Канети е роден в Русе, ако тая подробност изобщо означава нещо.
Приемаме, че сме малък народ, който прави малка литература и тя е встрани от световните проблеми, макар че с какво ни превъзхождат сърбите и гърците…? За жалост, мълчим. Но да не се отклоняваме от разсъжденията си и да се утешим, че тази награда не са я получили едиснтвено гении, а мнозина от носителите й едва ли ги помнят дори професионалисти от най-висок ранг. И наистина ли стойността й е толкова висока, че получаването й автоматично изкачва удостоения на литературния Олимп?! В самото начало на ХХ век, когато е учредена наградата, все още е жив писател и драматург със световна известност – Антон Павлович Чехов.
И ако той се „засича” с наградата съвсем за кратко по време, какво да кажем за граф Толстой! Или може би и той не е доказал присъствие в световната литература?! А Максим Горки, а Михаил Булгаков!? За да не бъда обвинен в пристрастия, ще добавя имена и от друга световна литература – Ърскин Колдуел, Уйлям Сароян, Джон Ъпдайк, Рей Бредбъри. Но за сметка на тях /както е прието да се казва според шаблона/ има цели седем шведски носители, което можем да обясним единствено с домашно пристрастие, като все пак Ерик Карфелт, председател на Комитета по наградите, отказва да я приеме, та се налага от уважение към самооценката му да бъде награден посмъртно, впрочем единственият, получил по такъв начин признание. Освен него Борис Пастернак се отказва, според едни под натиск от съветското правителство, според други оценявайки „Доктор Живаго” като роман без необходимите качества, но върху Жан-Пол Сартр никой не би оказал натиск, а и той не приема подобен род признание. Хора разни. Сред поредицата големи, защото никой не може да отрече, че сред повече от стоте награди мнозинството са световни автори, виждаме един Уинстън Чърчил, награден за мемоарите си и известен с твърдението си, че прииска ли му се да прочете нещо стойностно, чете сам себе си. Не ми е цел да се заяждам и да твърдя, че има и лауреати по чисто политически причини – руските емигранти Иван Бунин и Йосиф Бродски, – но във всеки случай Александър Солженицин едва ли би получил признанието за „Един ден на Иван Денисович”, ако не беше написал „Архипелаг ГУЛаг”. Ето как, без да търсим аналогията, стигнахме пак до Светлана Алексиевич с нейното „Време секънд хенд” и с надеждата, която едва ли има някакви основания, че в бъдеще ще намалява броят на писателите „секънд хенд”, удостоявани с тая награда.
