Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Конституционният съд (КС) е напът да стане главно действащо лице в политиката.
Три години след делото по прекратяване на депутатския мандат на Делян Пеевски при избора му за шеф на ДАНС, предстоящите президентски избори и намерението на Георги Първанов отново да се кандидатира, двата евентуални референдума – на Слави Трифонов и на Веселин Марешки, както и промените в Изборния кодекс могат отново да извадят на показ дейността на КС в следващите месеци.
Росен Плевнелиев и Мая Манолова дадоха индикации за това след бламирането на ветото на президента върху текстове от Изборния кодекс.
Тълкуванията, които ще трябва да направят магистратите, могат да се окажат повече политически, отколкото правни. Историята с вземането на такива драматични решения от КС е впечатляваща и ефектна.
През 2001 г. бе постановено, че Симеон Сакскобургготски не е живял трайно в България през последните 5 години и това не му позволи да се кандидатира за президент на тогавашните избори.
Той се насочи към политиката и спечели парламентарните избори същата година, а Георги Първанов победи в президентската надпревара.
Конституционалистите тълкуват различно буквата на закона относно възможността за кандидатиране на Георги Първанов, тъй като според едни той вече е бил два мандата президент, а други смятат, че след прекъсване той може отново да влезе в битка за поста на държавен глава.
„Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат”, е буквалният текст на закона.
„Втори мандат се допуска само веднъж. Без значение е дали вторият мандат следва непосредствено, или е отдалечен по време от първия”, тълкува проф. Емилия Друмева в монографията си „Конституционно право”. Без значение дали вторият мандат следва веднага след първия или е след прекъсване, той е само един и последващо кандидатиране не трябва да се допуска, допълва тя.
„Стриктното тълкуване на конституционната разпоредба предполага ограничението да се отнася само за два последователни мандата. Целта е да не се получи срастване на лицето с институцията, което да доведе до злоупотреба с власт. Когато има прекъсване от поне пет години – това е гаранция срещу злоупотреба”, е позицията пък на докторът по конституционно право Атанас Славов.
Конституционният съд да се произнесе по казуса, защото „в правната доктрина няма единно становище по този въпрос – частта за президент в конституцията дава основание за разнопосочни тълкувания”, смята адвокат д-р Петър Илиев, гл. ас. по конституционно право в Софийския университет. Все пак преобладава мнението, че щом едно лице е реализирало два мандата, не може да се кандидатира за трети, бил той и след прекъсване.
Необходими конституционни промени
Част от въпросите за референдумите изискват промяна в конституцията – за броя на депутатите например, а тя може да се променя само по строго предписания от закона начин.
Това не пречи на избирателите да се произнасят, но отговорността за крайното решение ще се носи от Народното събрание. Като цяло, въпросите за референдумите са твърде общи и оставят на депутатите възможност за последваща законодателна инициатива, която да е съобразена с принципите и процедурите на конституцията. Най-спорният въпрос от гледна точка на конституционалността е този за броя на депутатите. Дори и да му бъде отговорено положително, това не задължава депутатите да се съобразят, защото има специална процедура за промяна в конституцията, а не чрез референдум. Няма и категорично становище на КС дали въпросът за броя на депутатите е в прерогативите на Велико народно събрание или на обикновено.
Спорно е и повторното питане за електронното гласуване, включено в точките от референдума на Слави Трифонов.
Такъв въпрос имаше на инициирания от президента вот миналата година. По принцип не е изключено да се пита отново по същия въпрос, но това трябва да стане най-малко след две години. От друга страна референдумът на Плевнелиев не постигна изискването за кворум за действителност, което да направи решението задължително. Ако сега се достигне този праг, решението ще бъде задължително и няма да даде възможност на депутатите да имат право на преценка и след 5 месеца да се откажат от електронното гласуване.
Въпросът за задължителното гласуване е сложен от гледна точка на правната уредба на НС. Според Атанас Славов, няма пречка пред обикновеното народно събрание да приеме такава промяна.
Дискусионен е въпросът дали това ще стане на законово равнище или трябва конституционна промяна. Където в Европа има задължително гласуване, то е въведено от конституцията. По този казус има т. нар. „висяща конституционност” и КС трябва да реши казуса със задължително за всички решение. Дотогава може само да се тълкува.
Решенията, свързани с партийната субсидия, са важни и трябва да бъдат подложени на референдум, според Славов.
Първият въпрос от референдума на Марешки – за регулацията на пазара на горива, влиза в противоречие с чл. 19 от конституцията – принципа на свободния пазар и защитата на конкуренцията, т. е. не е редно да бъде поставян.
Финалното решение – в ръцете на КС
Решенията по тези сложни въпроси остават в ръцете на КС. До края на миналата година той беше доминиран от кадри, наложени от Първанов, но сегашната му конфигурация е по-сложна и мненията по отделните въпроси се разделят. Ако се стигне до решение, което не позволява на Георги Първанов да се кандидатира отново, това ще го насочи към политиката с нови сили. Заплетено е положението и с референдумите. Ако президентът Плевнелиев изпрати част от въпросите от допитванията на Слави Трифонов и Веселин Марешки за решаване в КС, ще предизвика гнева на няколкостотин хиляди души. Евентуални негативни решения пък ще активират политическите кариери на поне няколко души. Предстоят интересни конституционални развръзки.
