На този ден отбелязваме празника на просветата и културата и създаването на глаголицата от Светите братя Кирил и Методий. По-рано честван на 11 май, след приемането на Григорианския календар през 1916 г. започваме да празнуваме на днешния ден.
Кирил и Методий записват първите преводи на свещените книги именно на глаголица.
Найден Геров неслучайно избира датата 11 май – във възрожденската книжнина за първи път се споменава отбелязването на датата като празник на Кирил и Методий в „Христоматия славянского языка” от Неофит Рилски, издадена през 1852 г. Това е и общият църковен празник на двамата светии.
Българската църква „Св. Стефан” в Цариград почита деня на братята през 1857 г. заедно със служба за Св. Иван Рилски.
През 1858 г. този ден се отбелязва и в Пловдив с прочувствено слово за живота и делото на Кирил и Методий, произнесено от Йоаким Груев, а тържествена служба в църквата „Света Богородица” открива празненствата.
В Шумен и Лом започват да честват датата, а от 1860 г. и в Скопие. В София събитието е организирано от Сава Филаретов, а от 1863 г. става официален църковен празник на Светите Равноапостоли Кирил и Методий.
Първите сведения изобщо за отбелязване на деня на солунските братя са открити в арменска летопис от 1813 г., когато се споменава датата 22 май 1803 г., а мястото – Шумен. А за първи път на 11 май през 1852 г. в Епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив Найден Геров организира празненство в чест на създателите на глаголицата.
В несигурните години на борба за църковна независимост през XVIII в. делото на Светите братя вдъхновява против гръцката Вселенска патриаршия. Както отбелязва Христо Ботев в една от статиите си, става символ на бъдещата независимост и надхвърля църковно-училищните рамки, като се превръща в общонароден празник.
След Освобождението през 1878 г. отбелязването на празника става в две направления – в свободна България е училищен празник, докато в Македония и Одрин се преръща в символ на българщината и борбата срещу турското управление и опълчване срещу асимилаторските опити на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение придобива празникът след 1916 година, когато църквата и държавата започват да го празнуват на една дата – 24 май.
Ново разделяне на датите се случва след т. нар. секуларизация – отделяне на светския от църковния календар. Това става през 1969 г. Така днес се празнува 11 май като църковен празник, а 24 май – светски.
Деветото Народно събрание обявява 24 май за официален празник на Народна Република България през 1990 г., а от 15 ноември същата година е официален празник на Република България, когато „народна” е премахната от названието на страната.
Още в края на IX в. Кирил и Методий са признати за светци и има данни за честване на Светите Равноапостоли и просветители от XII в. Датата отново е 11 май. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, на Св. Методий – на 6 април, а Всеруският Синод взема следното решение по повод празнуването на хиляда години от Моравската мисия на двамата братя: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!”
Така празникът започва да се чества във всички православни славянски страни
Българската църква започва да отбелязва общия празник, а през Възраждането той става училищен празник на буквите, но се празнува не само в пределите на страната. Има сведения, че сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир, са отбелязвали датата на Кирил и Методий. Йоаким Груев предлага през 1856 г. денят да бъде честван като празник на българските ученици.
Текстът на химна „Върви, народе възродени” е написан през 1892 г. от Стоян Михайловски, а музиката – от Панайот Пипков през 1900 г.
11 май се чества от православната църква като празник на Св. Св. Кирил и Методий, 24 май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура, а в Русия е отбелязан като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий за първи път там през 1986 г.
За превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяването на християнството сред славяните братята Кирил и Методий са канонизирани за светци.
Папата ги обявява за Покровители на Европа, а Православната църква ги почита като едни от Светите Седмочисленици.