Първо преброяване на населението след конфликтите от периода 1992–1995 г. сочи, че броят му е намалял с 19%. Преди началото на войната страната е имала 4,4 млн. жители, а днес те са с 824000 по-малко.
Данните от статистиката се приемат противоречиво, защото босненските сърби не искат да признаят, че в етнически разделената страна повече от половината са мюсюлмани. Те смятат, че към тяхната бройка неправилно са причислени 200000 души, които не живеят там и не трябва да се отчитат. Без тях броят на мюсюлманите е по-малък от половината, а през 1991 г. те са били 43,5%. Броят на босненските сърби е 30,8%, а преди конфликта е бил 31,2%, хърватите са 15,4% при 17,4% преди.
Близо 100000 души загинаха, а още 2 милиона напуснаха домовете си във войната между босненските сърби, мюсюлманите и хърватите.
След края на военните действия страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, всяка със собствен парламент, но обединени от слаби централни институции.
В двете части е извършено преброяване, което потвърждава съмненята за етническо прочистване и целенасочена миграция по време на войната.
В Република Сръбска 81% от жителите са етнически сърби, а във Федерация Босна и Херцеговина 70% от населението е мюсюлманско.
След като отхвърлиха резултатите от преброяването, които според Евростат са коректни от методологическа гледна точка, президентът на Република Сръбска Милорад Додик заплаши, че ще изтегли представителите на етническите сърби от централното управление, което ще предизвика политическа криза, а от Европейския съюз поискаха от Сараево да публикува данните до 1 юли, за да може да разгледа кандидатурата на страната за членство.