Въпреки изразходените бюджетни средства всеки трети ученик не придобива степен на професионална квалификация. Най-драстично е намалял броят на тези ученици през учебната 2013/2014 г. – с 64,21%. Данните са от одита „Професионално образование за заетост”, извършен от Сметната палата за периода 1 януари 2012 – 31 декември 2014 г.
Тенденцията е за увеличаване броя на отпадащите от системата за професионално обучение ученици. Незавършилите са 18 364, а причините са различни. Най-често това е липса на интерес към такъв тип образование, несигурно заплащане и осъзнаването като непрестижен на този вид труд, регионалният и демографският принцип на изоставане на някои части от страната в икономическо отношение, глобализацията на живота и неадекватна стратегия на институциите в отговор на тези тенденции.
Този дисбаланс в броя на обучаемите води до неефективно и неефикасно изразходване на средства за издръжката и учебния процес, констатира одитът.
Бизнесът от своя страна алармира, че липсват кадри за 170 професии у нас. Министерството на образованието и браншовите организации предвиждат мерки за популяризирането на непрестижни специалности, въвежда се и държавна стипендия. Най-търсените специалности през учебната 2014/2015 г. са „Техник на компютърни системи” с 6196 записали се, „Готвач” и 5282 желаещи, „Икономист” с 4586 кандидати.
Системата за проследяване на реализацията на завършилите професионално образование не функционира. Това води до неефективното управление на процесите. От завършилите през учебната 2013/2014 г., на трудовия пазар са се реализирали едва 29,35%, става ясно от доклада. 42,75% от тях продължават във висшето образование. Най-голям е процентът на реализираните на пазара на труда завършили ученици в градовете София, Бургас, Варна и Добрич, а най-малък – в Благоевград, Велико Търново, Видин, Кърджали, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол.
Сметната палата отправя 22 препоръки към МОН. Важен компонент е оценяване равнището на професионалното образование, защото в момента връзката между финансирането и качеството е скъсана. Да бъде продължена традицията с годишните анализи за реализацията на завършилите и обучения на преподавателите, е друга препоръка, за да може постепенно системата да се задвижи в правилната посока.