В германския Бундестаг бе гласувана резолюция, която дава наименованието „геноцид” на масовите убийства на арменци от турците по време на Първата световна война.
Турция не одобрява резолюцията с мотива, че може да навреди на отношенията между двете страни.
Арменците определят броя на загиналите от зверствата през 1915 г. на 1,5 млн., но от турска страна твърдят, че той е много по-малък, а и не са съгласни с термина „геноцид”.
Моментът, не само за Германия, но и за Европа, е деликатен, защото се разчита на Турция да спре голямата бежанска вълна, тръгнала към Стария континент.
Подписаното през март споразумение между Европейския съюз и южната ни съседка я задължава да приеме обратно мигрантите, пристигнали на гръцките острови, в замяна на което турските граждани ще пътуват свободно до повечето европейски страни, както и финансова помощ за посрещане на нуждите в бежанските лагери.
Версията на Турция за убийствата на арменци като етническа група е по-различна. Твърди се, че и много цивилни турци са загинали в безредиците, съпътствали разпадането на Османската империя.
Германският канцлер Ангела Меркел не присъства на гласуването, в което нейната партия на християндемократите, заедно със социалдемократите и зелените, подкрепи резолюцията, въпреки натиска, на който са били подложени, в навечерието на гласуването. Депутатите са получавали обидни имейли, придружени от заплахи.
Премиерът на Турция Бинали Йълдъръм окачестви приемането на такава резолюция като „ирационално”, а президентът Ердоган се обадил на Меркел, за да я предупреди, че връзките между Германия и Турция ще пострадат от този документ, в който „геноцид” е употребен в заглавието и в текста. Освен това, в резолюцията се тълкуват и действията на Германия в онези събития, която, като съюзник на Турция, носи също вина, че не е направила нищо да спре кръвопролитието.
Отношенията между двете страни не са много добри
По-рано през годината немски комик бе съден заради нецензурни стихове по адрес на Ердоган, който подаде жалба.
След приемането на резолюцията пък Турция отзова посланика си в Германия. Президентът Ердоган лично го е привикал и коментирал, че това е „първа стъпка”, а правителството ще обсъди по-нататъшните си действия.
Спорът за арменския геноцид е вече вековен. Стотици хиляди арменци умират при разпадането на Османската империя през 1915 г. Една част са били изклани, друга умира в пустинни планински райони, където е била заточена, от глад и жажда. Спорът е както върху броя, така и върху точния термин на деянието. Мнозинството нетурски учени определят събитията като „геноцид”, а това са направили и 20 държави, между които Франция, Германия и Русия, а Европейският парламент също борави с тази дума по отношение на събитията преди век.