Налага се Сръбската държава да отложи за неизвестен период от време влизането в Евро зоната
Екологични са основните проблеми, които притискат и ограничават Сърбия да влезе в Европейския съюз. „Ройтерс“ съобщава, че ако селскостопанските животни от сръбското село Слатина пият вода от река Борска, фаталният край е почти сигурен.
Една от основните причини реката да е с жълто-кафяв цвят е наличието на рудна мина в региона. Изглежда този проблем не е от скоро, а датира от около преди 100 години. Освен, че е пречка за „европеизирането“ на страната, оказва се, че това е най-замърсеното място на територията на Сърбия.
Този сериозен екологичен проблем струва на западната ни съседка милиарди евро и благодарение на него страната потъна в дългове.
Свидетелите разказват
Екоактивистът Небойша Бузеш е не само загрижен за тази част от Сърбия, но и изключително добре познава в детайли тежката обстановка. Той твърди, че река Борска е прекалено замърсена с мед и други отпадъци от мината. Освен това цели 60% от обработваемите земи на територията на община Бор са замърсени и може би никога повече няма да бъдат в състояние на ползотворна експлоатация.
Пред Ройтерс той споделя: „Селскостопанските животни измират, нищо не расте край реката, хората в региона умират от тежки форми на рак и внезапни сърдечни удари… Няма как да влезем в ЕС при това положение“.
Запознатите говорят
Еколозите смятат, че мината RTB е един от най-големите замърсители в държавата и тя е един от основните фактори, които спират Сърбия да стане член на ЕС.
Ричард Маса, високопоставен член на мисията на ЕС, смята, че заради наличието на подобни сериозни екологични проблеми, Сърбия наистина няма да успее да се присъедини към семейството на ЕС през 2020 година както е по план. Може би този период ще се проточи чак до 2041 година.
Саша Джогович от Белградския институт за маркетингови изследвания споделя своето мнение по въпроса: „Поставената цел за присъединяване към ЕС до 2020 г. е много амбициозна и според мен не може да бъде изпълнена в рамките на мандата на това правителство (изтичащ през 2020 г.). „Може би следващият кабинет ще я изпълни – и то ако ЕС има апетит за разширяване“.
„Обновеното“ законодателство
През февруари тази година влязоха в сила редица законодателни промени, с които сръбското правителство се надява да успее да стигне до „сърцето“ на ЕС.
Промените включват създаване на един напълно нов „зелен“ фонд, който трябва да започне да функционира през следващата година. Сана Бозович – секретар в земеделското министерство сподели, че основното предназначение на фонда е да премахне последиците от индустриалното замърсяване на околната среда.
„Освен това фабриките ще трябва да инвестират още 1.3 млрд. евро в пречиствателни съоръжения“, поясни още Бозович.
Според Саша Джогович от Белградския институт за маркетингови изследвания, Сърбия има два основни избора – да потърси заем от кредитори като международни банки за развитие или да се опита да увеличи постъпленията в бюджета чрез „зеления фонд“ .