35 секции и изискване за 60 заявления за изборни бюра извън дипломатическите и консулски представителства ще могат да се разкриват във всяка държава извън България.
Това предвиждат внесените от управляващото мнозинство и приети на първо четене промени в изборния кодекс.
111 гласа „за”, 35 „против” и 21 „въздържал се” бяха резултатите от гласуването на първо четене.
Останалите 6 проекта бяха отхвърлени след тричасови дебати.
Росен Плевнелиев да се възползва от правото си на вето, ако е държавен глава на всички българи, призоваха от ДПС. Хамид Хамид констатира, че това е първата крачка към отнемане на основни права и нарушаване на конституцията и ДПС ще поиска пълен мониторинг от Съвета на Европа за спазване на правата на човека, заключи той.
Данаил Кирилов от ГЕРБ, шеф на правната комисия, обясни, че броят на секциите е съобразен с максималната активност в САЩ, Англия и Испания на последния вот и не се очакват трудности за българите в чужбина да гласуват.
Посланиците или консулите във всяка държава да правят мотивирано предложение до Централната избирателна комисия къде да има секции, за да бъде спазено ограничението, а крайното решение да бъде на ЦИК, предвижда изменението.
Населените места с над 350 жители да избират пряко кмет, е друга промяна.
Сегашното ограничение е за 400 жители.
„Фашистки и нацистки, с които се гради най- мракобесната част от историята на страната” нарече поправките на управляващите независимият депутат и лидер на ДОСТ Лютви Местан и допълни, че ГЕРБ плащат неофашистката цена за стабилността на управлението на Патриотичния фронт.
Защо се променя нещо, което работи, попита Филип Попов от БСП и обвини управляващите в опит да си осигурят служебна победа на следващите избори.
Цвета Караянчева от ГЕРБ иронично отговори, че какъвто и Изборен кодекс да се гласува, БСП все губи от Бойко Борисов на изборите.
Радан Кънев от ДСБ обърна внимание, че трябва да се провежда политика по насърчаване на гласуването на българите в чужбина, защото българските общности в страната и извън нея трябва да се разглеждат като един компонент и е важно съхраняването като общност на българската нация. Той подкрепи запазването на т.нар. автоматични секции при гласували над 100 души на предишни избори с логиката, че веднъж дадено право не може да се отнема и ДСБ е за разширяване правата на българските граждани зад граница чрез 32-и избирателен район в чужбина.
Предложението на АБВ за въвеждане на общ критерий за всички държави и български граждани по света, без да се ограничава броят и мястото на избирателните секции и сваляне на бариерата за Европарламента на 4%, а населените места с над 250 жители да могат да избират кмет, беше отхвърлено с 30 гласа „за”, 57 „против” и 83 „въздържал се”.
Отмяна на задължителното и на електронното гласуване, а референдум и избори да се провежда в два последователни дни, но никога в един и същи ден и задължение да се обявява избирателната активност в края на изборния ден, бе предложението на БСП, което също бе отхвърлено. Съотношението на силите в това гласуване бе 24 гласа „за”, 112 „против” и 36 „въздържал се”.
Исканията на сънародниците ни зад граница за запазване на сегашния режим за разкриване на изборни секции и за създаване на нов 32-ри район в чужбина, отразени в предложение от Радан Кънев и Георги Кадиев, също бяха бламирани. „Народен съюз” също предвиждаше създаване на избирателен район в чужбина и въвеждане на изискването обявяването на кандидатите за президент и вицепрезидент да бъде не по-късно от 60 дни преди изборния ден, но отново не срещна подкрепа от мнозинството и с 2 гласа „за”, 48 „против” и 116 „въздържал се” проектът бе отхвърлен.
Възстановяването на правилата за образуване на секции в чужбина и възможност предизборната кампания да се води и на друг език чрез превод на български и отпадане на изискването за уседналост на изборите за общински съветници и кметове и изборите за членове на Европейския парламент, бяха предложенията, застъпени в проекта на ДПС, но с 24 гласа „за”, 94 „против” и 47 „въздържал се” бяха отхвърлени.