Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Това мнение се налага сред подкрепящите кабинета и опозиционните сили, след като се разбра намерението на президента Росен Плевнелиев да атакува в Конституционния съд текстовете от новия Изборен кодекс. Най-обсъжданата тема в парламента бе отхвърленото вето на държавния глава, което се случи със 135 гласа „за”, 27 „против” и трима „въздържали се”.
80 народни представители от ГЕРБ, 12 от Реформаторския блок, 17 от Патриотичния фронт, 14 от Българския демократичен център, 11 от „Атака” и 1 независим депутат бяха достатъчни да преодолеят ветото на Плевнелиев, отнасящо се до текстове в Изборния кодекс, свързани с гласуването на българските граждани в чужбина.
Данаил Кирилов, шеф на Правната комисия в парламента, която пусна ветото на президента, го призова да изчака да види новите текстове и тогава да сезира Конституционния съд, ако прецени, че се налага.
„Трябва да се изчака, за да няма един кух ход и да се образува дело, което скоро ще остане без предмет”, даде прагматичен съвет Кирилов.
БСП и Патриотичният фронт заподозряха, че прехвърчалите искри между Плевнелиев и ГЕРБ означават, че не това ще е кандидатурата на управляващите за предстоящите избори, а с този ход сегашният президент дава заявка за нов мандат и стартира кампанията си.
Червените и ДПС пък обявиха, че мотивите на президента не са юридически, а политически и трябва да наложи вето и на други текстове от Изборния кодекс като задължителното гласуване.
Жельо Бойчев от БСП коментира, че „очевидно сме свидетели на тотален разрив в отношенията между президента и ГЕРБ, която го издигна и го направи президент”.
Управляващата партия и Българският демократичен център запазиха многозначително мълчание през близо тричасовите дебати.
АБВ, чрез Лъчезар Николов, предложи да бъде сформирана експертна група към Народното събрание, която за една година да подготви такива промени в Изборния кодекс, които да гарантират, че няма да бъде променян в следващите 10–15 години.
Омбудсманът на републиката, Мая Манолова, заяви от своя страна, че първо ще изчака новите текстове, за да прецени дали да подава жалба.
„Поведението на народното представителство е обидно за българските граждани, които живеят в чужбина”, коментира тя, като припомни тристранната среща между политици от различни партии и представители на наши сънародници, живеещи в чужбина, състояла се по нейна инициатива, където управляващите „се съгласиха с техните аргументи, поеха ангажимент да се съобразят с тях и в пленарната зала и не удържаха на думата си”, завърши Манолова.
Красимир Каракачанов изложи позицията на Патриотичния фронт, според която се предлагат до 35 секции, извън консулствата и посолствата, за всяка държава по света.
Минималната бройка на хората, за да може да помолят да се открие такава секция, се намалява от 100 на 60, допълни патриотът.
