Скални късове, гробна камера и ритуално погребана заможна тракийска принцеса са само малка част от археологичните открития
Село Бенковски, непосредствено разположено до границата си с южната съседка Гърция се прочу с едно наистина впечатляващо откритие. Археолози откриха скален гроб на ритуално разчленена тракийска принцеса. Разкопките бяха осъществени от младите попълнения от Националния археологически институт с музей при БАН. Откривателите носят имената Любен Лещаков и Яна Димитрова, а техният консултант е проф. Николай Овчаров.
Финансовата част по разкопките се осигурява от златоградски бизнесмен на име Александър Митушев.
Археолозите започнали експедицията си със съвсем друга цел – да проучат изсечен в скалите кръгъл олтар. Копка по копка, на около 4 метра от олтара, ненадейно се натъкнали на друго невероятно находище на богато погребение.
Любен Лещаков описа откритото така: “Гробът е ограден от скални късове, а самата гробна камера е изсечена в скалата. Вътре разкрихме женско погребение с много богат инвентар от почти 60 предмета, две трети от които са сребърни“.
Специалистите си казаха думата
Както следва, при подобно разкритие следва консултация със специалисти. Така е постъпил и екипът от откриватели. Оказва се, че заключението на „разбиращите“ е, че намерените накити са елинистически комплекти за глава и тяло – украси от обици, фибули, сребърни омеговидни висулки, общо 11 пръстена – 6 сребърни и 5 бронзови.
Да се поразровим назад в историята
Лещаков не пропусна да спомене и наистина интригуващият факт, че находката има пряка връзка с легендарния Орфей: “Интересното е, че тялото е било разчленено, което отговаря на някои сведения за орфическите обичаи – знае се за Орфей, който е бил разкъсан от вакханките“. Неговата колежка Яна Димитрова допълни, че :“Ритуалът е извършван при хора, които са от по-висшата прослойка на тракийското общество или служители на култа”.
Археологът смята, че намерените останки принадлежат именно на тракийска принцеса. Той подплати теорията си с наличието на откритата под черепа част от сребърна диадема. Въпреки че се намира в много лошо състояние, те сигнализира ясно каква е била собственичката й. Самата диадема е изработена е от изключително фино сребърно фолио и за жалост се очаква „всеки момент да се разпадне“. Освен това Лещаков е на мнение, че точно този артикул още повече разкрива, че погребаният там човек е наистина неповторим. Точните му думи бяха: “Диадемата показва, че това не е обикновен човек”. Младият археолог искрено се надява, че ценната находка ще бъде запазена за дълго.
Доказателствата са категорични
Археолозите единодушно заявиха, че погребението датира от втората половина на IV или началото на III век преди Христа. Освен това те потвърдиха, че е и от времето на управление на Александър Македонски. Редно е да има и конкретни доказателства, а това са откритите в гроба предмети, които се срещат именно в този период. Другото свидетелство е откритата в гроба сребърна монета тетрадрахма, за която се знае, че е изсечена в Маронея. Функцията на овалното сребро е да изпълнява т.нар. харонов обол или казано на по-разбираем език – монетата е служела за откуп пред лодкаря Харон – отговорникът за прекарването на насочилите се към подземното царство на Хадес, минаващи първо през реката на скръбта. Интересен факт е, че тя се е поставяла под езика на вече починалия.
Думите на Яна Димитрова още повече разплетоха случая: “Антрополозите трябва да кажат дали костите са на един човек, или на двама. Разчиствайки гроба, установихме, че тялото е било разчленено, докато меките тъкани още не са били изтлели”.
Друго разкритие, правещо огромно впечатление е, че отделни части от тялото не са положени на едно място, а са разпръснати на различни места. Яна Димитрова сподели своето компетентно мнение по въпроса и заключи, че връзката между костите и ставните повърхности е запазена. Единственото неясно в случая е как точно е бил осъществен самият процес по разчленяването. Има две теории – чрез разрязване или разсичане. Друг неразгадан феномен остава полагането на главата на принцесата и по-конкретно защо е била подпряна с два камъка.
Яна Димитрова направи своето предположение по въпроса: “Твърде възможно е това да е направено, за да не падне настрани или за да заеме определена позиция”.
Професорската дума си тежи на мястото
Това далеч не е първото по рода си грандиозно откритие в региона на Източните Родопи. Това бе потвърдено и от проф. Николай Овчаров. Той дови още, че: “Проучванията на двамата млади учени допълват картината, която разкриваме на Перперикон, Татул и Пещерата Утроба. Става въпрос за вярванията на траките, започнали в дълбока древност и продължили в късножелязната или еленистическата епоха – IV-III век преди Христа”.
Друго интересно заключение на професора е факта, че именно по археологически път, екипът успя да определи погребалния ритуал като орфическият. На скалния олтар, намиращ се в село Бенковски може абсолютно да се осъществи въстаника от онези времена и да бъде видян целия обред, заяви проф. Овчаров.
Относно разположението на скелета, професора се произнесе така: “Вижда се, че бедрените кости са в горната част на гроба. Съществуват и някакви други. Не е изключено да има и препогребване в тази камера”. Същевременно обаче може да се каже, че в гроба скелетите са повече от два.
Проф. Овчаров е напълно съгласен с тезата, че гробниците не са еднократно употребявани: “Когато има препогребване, става дума за съоръжение, което е използвано повече от един път. Хипотезата на покойния археолог Георги Китов беше, че гробниците не са еднократни. Един цар се погребва, след това се погребва друг на същото място. Може би и тук ще хванем някакви подобни обреди”. Компетентното му мнение бе, че изработването на една част от находките е било осъществено именно в гръцки градове по Беломорието, намиращи се в непосредствена близост до самото село Бенковски. Относно останалите предмети – Възможно е гръцките предмети да са изработени в Маронея, откъдето е и откритата те отговарят на одриските обреди.
Проф. Овчаров е повече от категоричен, че в близост до направените разкрития е разположен и тракийски храм, който ще ни отнесе директно в епохата на Омир. Професорът се обоснова с думите: “Само на около 400-500 метра от олтара се намира постройка от IV-III век преди Христа. Тя е много подобна на храма, открит преди 10-ина години край село Татул. Лично моето предположение в случая е, че този много богат некропол е в подножието на храм. Убеден съм, съдейки по тези скални изсичания, че в определен момент ще се разкрие един по-ранен период, т.е. ще отидем към златния век на траките от времето на Омир”.