Бившият министър-председател иван Костов е на мнение, че британският паунд ще продължи да се обезценява, защото курсът му спрямо еврото е спаднал с 6,8%, а това не е рекордно ниско. Тезата си бившият премиер изложи в предаването „120 минути“ на bTV.
Преди пет години еврото се е купувало срещу 0,88 паунда, докато сега котата е 0,81.
През индекса на стоте най-големи търгувани компании досега борсата е отчела спад от 3,12%, докато във времето, когато се появиха сигурните прогнози за успех на Брексит, спадът беше 6,57%. Това показва обезценка от 105 млрд. английски лири и засяга компаниите, които се търгуват на борсата и всички, които са инвестирали на борсата с цел да постигнат печалба. Пенсионните ни фондове и застрахователи имат експозиции навън, а ако имат и на Лондонската борса, вероятно ще претърпят загуби, е на мнение Костов.
В България в момента няма банка с английски капитали но това не може да се отчете като защита, а декапитализацията на британски компании ще продължи, прогнозира екс-премиерът.
Иван Костов е на мнение, че няма възможност за провеждане на втори референдум във Великобритания, въпреки че са събрани милиони подписи с това искане.
Спекулация е, според Костов, мнението, че Обединеното кралство дава толкова много средства в ЕС и опроверга изчисленията на Найджъл Фарадж, който каза, че седмично членството в ЕС струва на Великобритания по 350 млн. паунда. Сметката показва, че при тази сума на годишна база се получават 18,5 млрд. паунда, което е два пъти повече от нетната вноска, която плаща страната.
0,44% от БВП на Великобритания отиват за вноска в ЕС, а 1,019% от бюджетните приходи се внасят в европейския бюджет, уточнява Костов.
Решението на британците да излязат от общността ще повлече и други страни след тях, а това може да е начало на разпада на ЕС. Всичко зависи от механизма, който ще бъде договорен с Брюксел, за излизане от съюза, за да бъде стопиран ефектът на доминото.
Бившият премиер посъветва политицие ни да не се съглазяват на искането на Обединеното кралство да не задейства чл. 50, а да остане на ключови заседания и да издейства неофициални договорености, защото това ще се окаже наистина пагубно за съюза. Най-подходяща, според Костов, е норвежката формула – въпреки че не е член на съюза, Великобритания да продължи да спазва законодателството на ЕС и правилата на вътрешния пазар, да плаща и членски внос в общността, защото обратният вариант ще направи така, че банките и Лондонското сити ще загуби представителността си.
Кризата за Великобритания тепърва предстои, на мнение е Костов.
За България процесите може да окажат негативно въздействие, защото ще отслабне влиянието и подкрепата, която получаваме от съюза, понеже няма да сме главната им грижа и няма да отделят толкова средства за нас.
Това съотватно ще доведе до засилване на авторитарни режими като тези в Москва и Анкара.
Затова страната ни трябва категорично да избере парична, финансова, икономическа, институционална и на правоприлагането дълбока интеграция с ЕС, да подкрепим единна външна политика и въоръжени сили, защото Великобритания повече няма да е пречка в това отношение.
Единните политики в Централнаи Източна Европа трябва да бъдат инициирани и подкрепени от българските политици. Да се обявим за премахване на европейските субсидии и преобразуването им в европейски инвестиции и собственост в страните приемници. Да настояваме за значително съкращаване на администрацията и служителите в Брюксел, начерта част от необходимите действия Иван Костов.