Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
НАТО дава балансиран и умерен отпор на Русия
Решенията на НАТО след срещата на върха във Варшава показват засилване на военната активност, но това е само привидно.
Четирите батальона в прибалтийските републики и Полша реално не представляват никаква опасност за Русия, която не може да бъде стресната от увеличената численост на войските на алианса по западната си граница.
От НАТО също не целят това
Желанието е по-скоро да бъде демонстрирано единство и да бъде даден знак за съпричастност към балтийските държави.
Русия, естествено, няма никакво намерение да напада която и да е държава от североатлантическия пакт, или да предприема действия, подобни на тези в Украйна, а и от НАТО си дават сметка за това. Президентът Путин по-скоро иска да засили влиянието си в бившите съветски републики и може да се каже, че е постигнал намерението си.
Беларус е стратегически съюзник на Русия, а в останалите страни периодично се разгарят конфликти, дирижирани от Кремъл. Докато нещата не се уталожат, никоя от тези страни не може да разчита на членство в НАТО, поне през следващото десетилетие.
Еднозначно може да се тълкува скорошното посещение на руския президент във Финландия, който напомни на желаещите за сближаване с алианса съседи, че имат твърде дълга граница с Русия. НАТО от своя страна отправя предупреждение към Русия, че границите са окончателни и неприкосновени.
Западните членки на алианса демонстрират единство, което засега Москва не е успяла да разбие
Влязлата в действие противоракетна система в Полша не може да се разглежда в контекста на „дрънкането на оръжие”, защото тя не е ефективна срещу руските междуконтинентални балистични ракети, а е насочена срещу евентуални заплахи от Северна Корея и Иран. От Кремъл разбират това, но използват раздвижването като аргумент в полза на риториката си.
След като позициите са изяснени по този начин, няма пречки за диалог между НАТО и Русия. Президентът Путин се чу по телефона с колегата си от САЩ Барак Обама, държи връзка с френския президент Франсоа Оланд, както и с германския канцлер Ангела Меркел и работата на Съвета НАТО – Русия ще бъде подновена, защото и двете страни имат общи проблеми за разрешаане като конфликта в Сирия например. Настъпващият ислямски терор, положението в Афганистан и Иран също будят безпокойство. Общите икономически интереси от падането на двустранните санкции също не са за пренебрегване.
След срещата на върха във Варшава постепенно диалогът ще бъде подновен, а основни губещи ще се окажат Украйна и Грузия, които ще бъдат изправени пред свършения факт, че Русия още дълго ще играе важна роля в развитието им, а НАТО няма воля да се намеси в това статукво. Президентът Путин ще се разполага в съществуващите граници, а връщането на Крим и изтеглянето на руските войски от Абхазия и Приднестровието граничи с фантастиката. Цялата стратегическа постановка в днешна Европа няма много прилики със „студената война”. Едно време се противопоставяха две идеологии, два въоръжени блока. Днес конвенционалните оръжия са относително малко. Западните демокрации се изправят срещу желанието на Путин да властва, а режимът му е по-непредсказуем от тоталитарните, защото не се базира на определена идеология, а движеща сила му е желанието за власт. Отговорът на НАТО на тези негови въжделения е най-подходящият за момента.
