През първото тримесечие на 2016 година брутният вътрешен продукт е намалял с 1,2% в сравнение със същия период на 2014 г. Данните на Федералната държавна статистическа служба сочат много бавно излизане от рецесията. Финансовото положение остава сложно и мнозинството граждани ще претърпят значителни загуби, тъй като през 2015 г. обемът на производството намаля с 3,7%. С 0,1% се свива потреблението, което е двойно повече от финансовата криза през 2008 г. а реалната работна заплата се редуцира с 10% заради инфлацията.
Министерството на икономиката на Русия прогнозира, че заплатата ще продължи да намалява и през 2016 г.
Икономическият модел, наложен от президента Путин, на който се опира голямата му опулярност, е поставен под съмнение от намаляващата покупателна способност. През първия му мандат преразпределението на доходите от петрол предизвика скок в потреблението.
Но това беше измамно. За десет години, от 2003-а до 2013-а, реалната работна заплата изпреварваше по ръст производителността на труда, в съотношение 17% към 8%. Пресметната в долари, номиналната работна заплата стана по-ниска отколкото в Китай, а причена за това е сривът на рублата, което праща тези възходящи тенденции в миналото.
Металообработващата и автомобилната промишленост са в затруднение, което предизвика протети от неплащането на работни заплати.
През изминалата година статистиката е отчела 409 протеста и 156 трудови спора. Данните са непълни, поради особеностите в регистрирането на официалните протести в Русия, но проучванията на различни социологически агенции водят към тези резултати.
Това е най-високото равнище на недоволство от 2008 г. насам
Все пак то не е масово явление, което е оправдано с наличието на многобройните промишлени центрове с едри работодатели – така наречените моноградове. Характерът на протестите рядко е общодържавен, защото се сблъскват с правни пречки, слаби профсъюзи и почти отсъстваща секторна междурегионална координация.
Някои работници жертват част от заплата си в замяна на запазване на работното място. Традиционно, руските компании вземат официално под внимание фишовете, а не списъците с работещите. Данните за безработицата сочат равнище от 5,6% за миналата година, което е повече от 2014-а, но далеч от кризисните 8,4% в предишните години.
Държавните компании и големите работодатели са под наблюдение от политическите органи, за да не бъде поставен на карта социалният мир с вълна от необосновани съкращения. Често те са принудени да се отказват от средства за внедряване на иновации в производството, за да запазят броя на заетите относително стабилен. В годините на икономическия растеж този механизъм оставаше почти незабележим.
Положението се влошава в кризисен момент и най-много страдат по-уязвимите групи от населението. Така рецесията обезсмисля значителния икономически растеж и съкращаването на бедността, било то поради намаляване на работната заплата или загубата на препитание. Прогнозите не са никак оптимистични и равнището на бедност през тази година може да се увеличи от 13,4% до 14,2% и да обхване 20,3 млн жители.
Съпоставено с кризисните години, това показва, че към настоящия момент повече хора ще тънат в бедност, тъй като през 2012 г котата на бедните достигна 10,7% от населението.